Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

Спаркс се вцепени.

— Свършено е, Еъриенрод! Ти знаеш това. Аз съм свободен, независимо какво ще направиш, за да ме задържиш тук. Никога няма да се върна. Ти никога няма отново да се докоснеш до мен. — Той пое дълбоко и продължително въздух. — Освен ако не пуснеш Муун да си върви. Пусни я сега и аз ще направя всичко, което искаш.

Муун понечи да отвори уста и тръгна напред. Но той я спря с поглед. Тя проследи неговия настойчив поглед през моста… да ги предупреди…

— Много добре — промърмори Еъриенрод. — Ако тя все още желае да си отиде, аз ти обещавам, че няма да я спра.

— Каквото и да казва, не я слушай. Обещай ми, обещай ми, че няма да повярваш на онова, което ще ти каже тя — говореше несвързано Спаркс, когато охраната го отведе.

Муун остана сама между кралицата и Бездната. Вятърът я обгърна, треперенето й се усили. Тя криеше слабостта си под пелерината.

— Нямам нищо, което да ти кажа. — Думите паднаха от устата й като камъни. Тя се обърна с гръб към кралицата и направи крачка към началото на моста. Не мисли, не мисли за това. Нямаш никакъв избор.

— Муун… дете мое. Почакай! — Гласът на кралицата я настигна като стрела. — Да, видях те. Но ти не трябва да се срамуваш от това, така както не се срамуваш от твоето отражение в огледалото.

Муун се обърна разгневена.

— Ние не сме еднакви!

— Еднакви сме. И колко често някоя жена има шанса да се гледа как прави любов? — Еъриенрод отново протегна ръце с копнеж. — Той не ти ли каза, Муун? Не можа ли? — Муун гледаше втренчено и забеляза, че Еъриенрод се усмихва. — Е, така е по-добре. Аз самата ще ти обясня… Ти си моя, Муун. Ти си от мен. Аз знаех за теб от деня на твоето зачеване, наблюдавах целия ти живот. Исках да те доведа тук още преди години. Затова ти изпратих онова съобщение за Спаркс. Тогава ти изчезна и аз помислих, че те изгубих завинаги. Но най-после ти се върна.

Муун отстъпи назад от Еъриенрод, почувства вятърът да я предупреждава. Богиньо, нима е ненормална? Тя придърпа полите на пелерината си. „Откъде знае толкова много за мен? Защо държи на мен? Аз съм ничия.“

— Муун Даунтрейдър не е ничия — каза тихо Еъриенрод. — Ти принадлежиш на най-важната жена на тази планета. Знаеш ли какво е клон, Муун?

Като се опита да си спомни, Муун поклати глава.

— Един… близнак. — Тя почувства странно убождане, непосредствено под кожата. Но ти винаги си била кралицата.

— Повече от близнак, по-близък от близнак. Едно яйце, всички гени взети от моето тяло, стимулирани да се възпроизведат в напълно същото лице.

— От твоето тяло — прошепна Муун, опипа тялото си, огледа го, сякаш изведнъж й бе станало чуждо. — Не! — Тя отново повдигна глава. — Аз имам майка… моята баба е присъствала на раждането ми! Аз съм Летен човек!