Децата на капитан Грант
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечо Обов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на капитан Грант». Краткое содержание книги:
Гленарван го разпита и ето накратко какво беше научил майорът.
Като напуснал лагера, Мълреди тръгнал по една от пътеките, посочени от Паганел. Той се движел бързо, поне дотолкова, доколкото позволявала нощната тъмнина. По негово пресмятане бил изминал около две мили, когато няколко души — струва му се, петима — се хвърлили върху коня. Животното се изправило на задните си крака. Мълреди извадил револвера и стрелял. Предполага, че двама от нападателите паднали. При светлината на изстрелите той познал Бен Джойс. Но това било всичко. Нямал време да изстреля всичките си куршуми. Нанесен му бил силен удар в дясната страна и той паднал.
Но още не бил загубил съзнание. Убийците го помислили за мъртъв. Почувствувал, че го претърсват. После чул как един от тях казал: „Намерих писмото“. — „Дай го — отговорил Бен Джойс. — Сега «Дънкан» е наш!“
На това място от разказа Гленарван не можа да се сдържи и извика.
Мак Набс продължи:
„А сега, момчета — казал Бен Джойс, — хванете коня. След два дни ще бъда на борда на «Дънкан», а след шест — в залива Туфолд. Там ще се срещнем. Отрядът на милорда ще бъде още затънал в мочурищата на Сноуи. Преминете реката през моста при Кемпл пиър, идете до крайбрежието и там ме чакайте. Аз ще намеря начин да ви вкарам в яхтата. А след като изхвърлим екипажа в морето, с кораб като «Дънкан» ние ще бъдем господари на Индийския океан.“ — „Ура за Бен Джойс!“ — извикали каторжниците. Довели коня на Мълреди и Бен Джойс изчезнал в галоп по пътя за Лъкноу, докато шайката се насочила на югозапад към реката Сноуи. Мълреди, макар и тежко ранен, събрал сили и се довлякъл на триста метра от лагера, където го намерихме почти умрял. Ето цялата история на Мълреди. Сега разбирате защо храбрият моряк държеше толкова да говори.
Това разкритие порази Гленарван и всички останали.
— Пирати! Пирати! — провикна се Гленарван. — Екипажът ми избит! Моят „Дънкан“ в ръцете на разбойници!
— Да! Защото Бен Джойс ще изненада кораба — отговори майорът. — И тогава…
— Трябва да стигнем до брега преди тия негодници! — каза Паганел.
— Но как ще прекосим Сноуи? — запита Уйлсън.
— Като тях — отговори Гленарван. — Те ще минат по моста Кемпл пиър, по него ще минем и ние.
— А какво ще стане с Мълреди? — запита леди Елена.
— Ще го носим! Ще се сменяме! Мога ли да оставя екипажа си без защита срещу шайката на Бен Джойс?
Намерението да прекосят Сноуи при моста Кемпл пиър беше осъществимо, но рисковано. Каторжниците можеха да заседнат на моста и да го отбраняват. Те ще бъдат поне тридесет срещу седем! Има обаче моменти, когато съображенията губят значение и въпреки всичко трябва да се върви напред.
— Милорде — каза тогава Джон Манглс, — преди да проиграем нашия последен шанс и рискуваме едно отиване до тоя мост, благоразумно ще бъде да го огледаме. Аз се нагьрбвам с това.
— Аз ще ви придружа, Джон — отговори Паганел.
Предложението бе прието и Джон Манглс и Паганел се приготвиха да тръгнат веднага. Те трябваше да се спуснат по течението, като вървят все по брега до мястото, където, според думите на Бен Джойс, се намира този мост. Трябваше най-вече да се крият от погледите на каторжниците, които сигурно наблюдаваха и двата бряга.
И така, снабдени с храна и добре въоръжени, двамата смели другари тръгнаха и много скоро изчезнаха всред високите тръстики около реката.
Чакаха ги през целия ден. Мръкна се, а те още не бяха се върнали. Всички бяха обезпокоени.
Най-сетне към единадесет часа Уйлсън съобщи, че се връщат. Паганел и Джон Манглс бяха извървели десет мили и се чувствуваха много изморени.
— А мостът съществува ли? — запита Гленарван, който отиде да ги посрещне.
— Да! Мост от лиани — каза Джон Манглс. — Каторжниците са минали действително по него, но…
— Но… — повтори Гленарван, който предчувствуваше ново нещастие.
— След като минали, го изгорили — отговори Паганел.
Глава XXII
ИДЪН
Не беше момент за отчаяние, а трябваше да се действува. Макар че Кемплпиърският мост бе разрушен, те трябваше да преминат Сноуи на всяка цена и да стигнат на брега на Туфолд бей преди шайката на Бен Джойс. Затова не трябваше да губят време в излишни приказки. На другия ден, 16 януари, Джон Манглс и Гленарван отидоха да разгледат реката и организират преминаването.
Бурните и придошли от дъждовете води не спадаха. Те се стичаха и образуваха водовъртежи с неописуема ярост. Да излезеш насреща им беше сигурна смърт. Гленарван, кръстосал ръце и с наведена глава, стоеше неподвижен.