Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Оказа се, че шумотевицата е привлякла вниманието и на други. „Скитащата жена“ не беше от хановете, в които такива неща да минат незабелязано. В коридора се чуха тежки стъпки и след миг госпожа Анан избута грубо Нерим и надигна поли да прекрачи трупа на прага. Последва я съпругът й — мъж с квадратно лице и побеляла коса — на лявото му ухо подрънкваха обеците на Древния и почетен съюз на мрежите. Джасфер Анан беше една от причините Мат да избягва да се усмихва много-много на щерките на госпожа Анан — мъжът носеше два дълги ножа, а синьо-зеленият му елек разкриваше яки мишци и гърди, нашарени с белези от безброй дуели. Само че той бе жив, докато онези, които му бяха оставили белезите, сигурно не бяха.
Другата причина за неговата предпазливост беше самата Сетале Анан. Мат никога не се беше отказвал от някое девойче заради майка й, но госпожа Анан някак си го бе накарала да го направи. Големите златни халки на ушите й се разлюляха, докато оглеждаше мъртъвците, без да трепне дори. Тя беше хубаволика въпреки леко прошарената си коса, брачният й нож лежеше вгнезден между едни толкова приятно закръглени неща, каквито обикновено щяха да привлекат очите му като молци към свещ, но все пак да гледа на нея по този начин беше все едно да гледа на… Не на майка си. На някоя Айез Седай може би… макар че колкото до гледането, правил го беше — или на кралица Тилин, Светлината дано да му е на помощ с нея. Да се пита защо означаваше да пъха пръст в прясна рана и никак не беше леко. Тя просто си го умееше. Трудно беше да си помисли човек, че може да направи нещо, което да обиди Сетале Анан.
— Единият ми скочи в коридора. — Мат леко подритна сандъка и той издаде кух звук въпреки отпусналия се вътре мъртвец. — С изключение на тоя това тук е празно. Мисля, че са искали да го напълнят с това, което успеят да окрадат. — Златото може би? Едва ли беше възможно да са научили за него толкова бързо, но все пак трябваше да помоли госпожа Анан за някое по-сигурно място, където да го прибере.
Тя кимна спокойно. Някакви си размахващи ножове мъже в хана й не можеха да й разрошат перушината.
— Настояха сами да си го качат. Стоката им, така казаха. Наеха стаята малко преди да дойдете. За няколко часа — да подремнели преди да тръгнат за Нор Чейсин. — Това беше едно малко крайбрежно селце на изток, но те едва ли й бяха казали истината. Тонът й поне го намекваше. Тя изгледа намръщено мъртъвците, сякаш съжаляваше, че не може да им зададе няколко въпроса. — За стаята обаче бяха доста придирчиви. Тоя, светлокосият командваше. Първите три, които им предложих, отказа, после избра тази, макар да е за слуга. Помислих, че просто е стиснат.
— Дори един крадец може да е стиснат — отвърна разсеяно Мат. Тази работа като нищо можеше да е накарала заровете да се затъркалят в главата му — глава, която щяха да я разцепят със сигурност, ако не беше му излязъл късметът онзи тип да стъпи на единствената скърцаща дъска в целия хан — но проклетите му зарове продължаваха да подскачат. Това никак не му хареса.
— Мислите ли, че е случайно, милорд?
— Че какво друго да е?
Тя не му отговори, но отново изгледа намръщено труповете. Май не беше чак толкова жизнерадостна, колкото я мислеше. От друга страна, тя не беше ебударка по рождение.
— Много грубияни са се навъдили в града напоследък. — Гласът на Джасфер беше много дълбок и звучеше все едно, че джафка команди на някоя рибарска лодка. — Май трябва да помислиш дали да не наемеш охрана. — Госпожа Анан само надигна едната си вежда към съпруга си, но той вдигна ръце примирително. — Мир, жено. Разбъбрах се, без да мисля. — Ебударките бяха прочути с това, че изразяват недоволството към съпрузите си доста рязко. Напълно възможно беше някои от тези негови белези да са от нея. Брачният нож си имаше няколко приложения.
Мат благодари на Светлината, че не се е оженил за ебударка, и прибра ножа си. И благодари на Светлината, че не е женен. Пръстите му се отъркаха в някаква хартийка.
Госпожа Анан обаче не мислеше да остави съпруга си на мира.
— Доста често го правиш, мъжо — каза тя и опипа дръжката между гърдите си. — Много жени не биха го изтърпели. Елинде все ме кори, че не съм достатъчно твърда, когато изтърсиш нещо не на място. А трябва да дам добър пример на дъщерите си. — Острият й тон се стопи в усмивка, макар и сдържана. — Смятай, че съм те смъмрила. Аз ще се въздържа да те уча кой коя мрежа трябва да дърпа и на коя лодка.