Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— И помниш всичко това от толкова време? — искрено се удиви Теслин. — Сестрите, които ни учат, само изпълняват дълга си. Понякога наистина ми се струва, че това, дето го казва за теб Елайда, ще излезе вярно. — Дразнещото скърцане започна отново.
— Просто… ми хрумна, когато Мерилил започна така, сякаш наистина е посланичка. — А не бунтовничка. Джолайн се загледа намръщено към градината. Изпитваше презрение към всички жени, които бяха разцепили Бялата кула и при това парадираха с разцеплението пред целия свят. Към тях и към всички, които им помагаха. Но Елайда също бе сгрешила, и то ужасно. Разбунтувалите се Сестри все пак можеха да бъдат прикоткани с малко повече усилие. — Какво е казала тя за мен? Теслин? — Звукът от писалото продължи, като стържене на нокти по плоча. Джолайн пристъпи към нея. — Какво е казала Елайда?
Теслин постави друг лист върху писмото си, било за да го подсуши, или за да го скрие от очите на Джолайн, но не й отговори веднага. Намръщи се — или просто я погледна, понякога беше трудно да се прецени дали ти се мръщи, или просто те гледа — и накрая въздъхна.
— Какво пък. Щом държиш толкова да го знаеш. Тя каза, че все още си дете.
— Дете ли? — Изненадата на Джолайн изобщо не смути другата жена.
— Някои — отвърна спокойно Теслин — много малко се променят от деня, в който за пръв път облекат бялото на новачка. Някои изобщо не се променят. Елайда е убедена, че ти още не си пораснала и никога няма да пораснеш.
Джолайн тръсна гневно глава. Не й се говореше. Да го чуе не от кого да е, а от една, чиято майка е била дете, когато тя самата беше спечелила шала! Елайда я бяха глезили прекалено като новачка, твърде много я бяха надценили заради силата й и забележителната й способност да напредва в учението. Джолайн подозираше, че точно това беше причината да изпитва такава ярост към Елейн, Егвийн и дивачката Нинив — защото те бяха по-силни от нея, защото бяха прекарали много по-малко време като новачки, въпреки че ги бяха тласкали твърде бързо напред. Че то, като помисли човек, Нинив изобщо не беше била новачка, а това си беше направо нечувано.
— Щом тъй и тъй повдигна въпроса — продължи Теслин, — май трябва да се опитаме да се възползваме от положението.
— Какво имаш предвид? — Прегърнала Верния извор, Джолайн преля Въздух, за да вдигне сребърната каничка от инкрустираната с тюркоази масичка и да си напълни сребърното бокалче с пунш. Както винаги, радостта от прегръдката със сайдар я възбуди, утешителна и също така ободряваща.
— Че то е очевидно, мен ако питаш. Заповедите на Елайда не са отменени. Елейн и Нинив трябва да бъдат върнати в Кулата. Съгласих се да изчакаме, но май не бива да чакаме повече. Жалко, че онова момиченце ал-Вийр не е с тях. Но двете ще ни върнат благоволението на Елайда, а ако можем да добавим към тях и хлапака Каутон… Сигурна съм, че тия тримцата ще я накарат да ни посрещне радушно, също както ако можехме да й доведем самия ал-Тор. А и от тая Авиенда ще излезе чудесна новачка.
Бокалът кацна в ръката на Джолайн, понесен от Въздух, и тя с неохота освободи Силата. Така и не беше изгубила онази жар, която бе изпитала първия път, когато докосна Извора. Пуншът се оказа жалък заместител на сайдар. Най-тежката част от наказанието й преди да напусне Кулата се изразяваше в това, че бе изгубила правото да докосва сайдар. Тя си го беше наложила сама, но Елайда я беше предупредила изрично, че ако наказанието не е достатъчно сурово, самата тя ще й определи друго. Джолайн изобщо не се съмняваше, че резултатът тогава щеше да е още по-лош.
— Благоволението й ли? Теслин, тя ни унизи, и то само за да покаже на останалите, че може да си го позволи. Отпрати ни в тази зарината с мухи дупка, възможно най-далече от всичко по-съществено на този свят, едва ли не отвъд Аритския океан, като посланички при една кралица, която няма никаква власт и на която може да й измъкнат трона изпод задника още утре, стига някой изобщо да се заинтересува. И ти държиш чинно да се върнеш, за да си изпросиш благоволението на Елайда?
— Все пак тя е Амирлинския трон. — Теслин докосна писмото, сякаш да подчертае мисълта си. — Това, че помълчахме известно време, й показа, че не сме паленца, но ако мълчим твърде дълго, може да се вземе за измяна.