Храмът на ветровете

— Съгласен съм, но не говоря езика им, така че няма как да ги спечеля.

— Ако тези хора са толкова опасни и ти го знаеш, тогава защо направи глупостта да ни вкараш право в техни те владения?

— Не съм. Заобикалях земите им издалеко.

— Така си мислиш. Но май се оказва, че си се изгубил.

— Не, Нангтонг са полуномади. Нямат постоянен дом, но се придържат, общо взето, към едни територии. Вероятно са организирали дружинка за лов на духове.

— Моля?

Зед се спря и се приведе ниско, оглеждайки земята. Нищо не се виждаше на слабата светлина, усещаше се само едва доловим мирис на чужда пот. Но тя можеше да бъде донесена от вятъра от километри разстояние.

— Дружинка за лов на духове — повтори той, прилепил уста до ухото й. — Това е дълга история, но краят й е, че те често правят жертвоприношения към света на духовете. Вярват, че новопоявил се дух може да отнесе почитанията и молбите на Нангтонг до отишлите си техни предци и че в замяна на това духовете ще гледат на тях с добро око. Ловните дружинки търсят обекти за жертвоприношение.

— Хора?

— Понякога. Ако успеят. Не са много куражлии, кога то срещнат силна съпротива. По-скоро биха избягали, от колкото да се бият. Но с удоволствие биха отнесли слаба и беззащитна жертва.

— В името на Създателя, що за място е тази Средна земя, та допуска подобно поведение? Смятах ви за по-цивилизовани. Мислех, че това ваше обединение се грижи за общото благо на всички хора и народи в Средната земя.

— Изповедниците дойдоха тук, за да се опитат да убедят Нангтонг да не убиват хора, но мястото е отдалечено. Когато дойде Изповедник, Нангтонг са готови да сервилничат и любезничат. Магията на Изповедник е сред малкото, които не се влияят от енергийните им полета. Вероятно защото в нея има елемент на Субстрактивна магия.

— И защо вие, глупаци, сте оставили тези хора да правят каквото си искат, след като знаете на какво са способ ни?

Зед й се намръщи в тъмнината.

— Една от причините за създаването на обединението на Средната земя, бе да се защитават народите, непритежаващи магия, за да не бъдат изклани от по-силни народи.

— Но тази не притежават магия. Нали сам каза, че не могат нищо да направят сами.

— След като могат да неутрализират магията, да я направят безсилна, значи притежават магия. Хора без магия не могат да направят подобно нещо. Това е начин да се защитят. Това е тяхното оръжие, така да се каже, за да се защитават срещу онези с мощна магия, които биха искали да ги подчинят и унищожат. Оставяме на мира хората и съществата, владеещи магия. Те имат толкова право да съществуват, колкото и ние, но се опитваме да направим така, че да не нараняват невинни хора. Може да не ни харесват всички форми на магия, но не вярваме в унищожаването на чадата на Създателя в името на построяването на свят на силния.

Тя мълчеше, така че Зед продължи:

— Има същества, които могат да бъдат опасни, като например змейовете. Но не отиваме да убиваме змейове. Напротив, оставяме ги да си живеят, да си водят собствено съществуване, по волята на Създателя. Не ни е дадено да преценяваме мъдростта му. Нангтонг се променят, когато ги предизвикаш със сила, но усетят ли, че са по-силни, стават самата смърт. Те са като животните, които се хранят с мърша — като лешоядите, вълците или мечките. Не бива да се унищожават такива същества. Те си имат своята роля в този свят.