Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
Дръпна юздата, за да накара огромния си боен кон да завие и да започне да обикаля в стегнат кръг. Не бе толкова подвижен, колкото би й се искало, но пък бе добре обучен и щеше да свърши работа. Животното изцвили, предусетило началото на боя.
Всичко бе осеяно с хаотично разхвърляни палатки и каруци. До Калан достигна веселият смях на онези, които все още не бяха разбрали, че врагът е проникнал сред тях. Бе тръгнала с малък отряд и бе държала хората си в стегнат пакет, за да не се вдига много шум, какъвто би предизвикала една свободна атака. Беше се получило. Край огньовете се мяркаха мъже, надигащи бутилки или ядящи месо от шишове. Други спяха, краката им стърчаха от палатките. Видя един войник, който се разхождаше, прегърнал жена. На трепкащата светлина на огъня мярна силуетите на мъже в палатките, трудещи се между краката на жени.
Двойката, разхождаща се ръка за ръка — несъмнено ставаше въпрос за платена любов, — не бе далеч. Мъжът бе по—далеч, така че когато Калан прелетя край тях с развят меч, острието намери главата на жената. Слисаният мъж стисна обезглавеното тяло, свличащо се между ръцете му. Кавалерията зад Калан не му остави много време да осмисли случилото се.
Калан впи пети в тялото на жребеца и го подкара през разхвърляната редица от палатки, в които бе забелязала преплетени тела на жени и мъже. Усети как копитата на животното удрят в плът и кости. Въздухът около нея избухна в писъци.
Един войник с копие в ръка бе застанал с разтворени крака в състояние на пълно вцепенение. Калан измъкна оръжието му и го заби в малка палатка, завъртя го, за увие около него платнището, след това дръпна коня си назад. Платнището се вдигна и отдолу лъснаха телата на мъж и жена. Калан хвърли останките от палатката в огън, а хората й се погрижиха за двамата изумени обитатели на палатката. Щом платът се запали, Калан го вдигна на върха на копието и го доближи до една каруца, която пламна мигновено, след това го метна върху съседната, натоварена с провизии.
Замахна с меча и размаза лицето на едър мъжага, втурнал се да я свали от коня. Трябваше да приложи сила, за да измъкне острието си от главата му. Преди върху нея да са се нахвърлили нови врагове, отново заби пети в плътта на животното и полетя към друг огън, където мъжете едва бяха започнали да се надигат. Конят сам повали няколко, мечът й догони други. Женските писъци вече бяха успели да вдигнат аларма и мъжете се спускаха откъм каруци и палатки с оръжия в ръка. Сцената приличаше на врящ ад. Калан въртеше меча си, посичайки всичко по пътя си. Мнозина от жертвите й не бяха войници. Мечът й поваляше кожари и каруцари, курви и войници. Конят, по дадена от нея команда, тръгна с високо вдигнати крака и покоси цяла редица от по—големите палатки, в които се грижеха за ранените. Край една лампа Калан мерна хирург с игла и конец в ръка, който шиеше крака на мъж. Насочи коня си да ги стъпче. Докторът вдигна ръце пред лицето си, но нямаше как да удържи тежестта на огромния боен кон.
Калан направи знак на хората си. Военните лекари бяха важни. Д’Харанците се постараха да убият всеки, когото можаха да открият. Калан знаеше, че да избият лекари означава да подпишат смъртната присъда на още безгласни вражески войници. Калан и хората й изливаха разрушителната си сила върху палатки на курвите, преобръщайки товарните каруци, избиваха с еднаква ярост както войни, така и цивилни. Където видеха лампи, хората й се лягаха да ги вземат, за да ги използват за разпалване пожари. Калан насочи меча си към разярен готвач, спуснал се към нея с месарски нож в ръка. Бяха й нужни три бързи движения, за да го разчлени.
Препускащият от лявата й страна кон на Кара връхлетя върху един войник, който тъкмо се канеше да дръпне тетивата на лъка си. Кара покосяваше всичко по пътя си с хладна методичност. Агиелът й обикновено намираше жертвите право в сърцата, ако ли не, се чуваше мощно чупене на кости. Ужасените им писъци на непоносима болка бяха достатъчно вледеняващи, та да докарат тръпки дори по гърба на мъртвите, а това само усилваше всеобщата паника. За ушите на Калан то бе истинска величествена музика.
Агиелът работеше само посредством връзката с Господаря Рал. Понеже действаше, двете с Калан знаеха, че Ричард е жив. Дори само този факт окриляваше Калан в битката. Сякаш той бе тук с нея. Усещаше допира на меча му до гърба си като докосването на ръката му, която я напътстваше да бъде смела в боя, да не проявява милост.