Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
Онзи в ъгъла се изправи.
— Кловис ли каза? Онзи Кловис, дето продава амулети?
Оба стисна зъби, потънал в спомена си. Май му беше малко на подлия Кловис.
— Аха, уличният търговец Кловис. Ограби ме и ме изостави на произвола на съдбата. Не съм го убивал, просто справедливостта възтържествува. Би трябвало да ме възнаградят за това. Не могат да ме хвърлят в затвора, задето съм упражнил правосъдие над Кловис — човекът си получи заслуженото.
Онзи в ъгъла се изправи. Другите застанаха плътно зад него.
— Кловис беше един от нас — рече кривозъбият. — Наш приятел.
— Нима? Е, постарах се да го превърна в кървава пихтия. Ако имах повече време, щях да му откъсна някои деликатни части, преди да му размажа главата.
— Голям смелчага се извъди нашият тлъст приятел, като се стигне до пребиването на един сакат нещастник — изсъска един от мъжете.
Друг се изхрачи върху Оба. Гневът на Оба изригна. Посегна към ножа си, но не го откри на мястото му.
— Кой ми е взел ножа? Веднага да ми го върнете! Кой от вас, крадливо племе, ми взе ножа?
— Пазачите — изхили се нагло кривозъбият. — Май наистина си адски тъп, а, говедо такова?
Оба гледаше втренчено мъжа, застанал в средата на стаята с вдигнати юмруци, кривите му зъби подпираха неравномерно грозните му устни. Широкият му гръден кош се повдигаше с всяко дълбоко поемане на въздух. По обръснатата глава си личеше, че е от хората, които ги бива да създават проблеми. Направи крачка напред към Оба.
— Ето какво си ти — едно голямо говедо. Оба Говедото. Другите се изсмяха. Оба едва се сдържаше. Изпита непреодолимо желание да изтръгне скверните езици и да се заеме с подлите същества. Предпочиташе жените, но тези тук си го заслужаваха. Щеше да е забавно, нямаше закъде да бърза, можеше да се наслади изцяло на процеса, да ги накара да крещят, да наблюдава как смъртта бавно влиза в гърчещите се тела и се отразява в очите.
Мъжете го обградиха и той се сети, че ножът му го няма, така че нямаше да може да извлече максимално удоволствие. Трябваше да си върне ножа. Това място започваше да го изнервя. Искаше да се махне от тук.
— Стани, Оба Говедото — изръмжа кривозъбият. В краката му се шмугна плъх. Оба успя да застъпи опашката му с длан. Животинката започна да се мята неистово, но не успя да се отскубне. Оба сграбчи малкото телце с другата си ръка. Плъхът продължи да се мята във всички посоки, опитваше се да се измъкне, но Оба го бе стиснал добре.
Докато се изправяше, Оба прегриза врата на плъха. Вече на крака, с една глава по-висок от кривозъбия, той огледа с гневен поглед насъбралите се мъже. Онези отстъпиха.
Оба, все още дъвчейки, се приближи до вратата и надникна през решетката. Наблизо стояха двама пазачи и разговаряха тихо.
— Ей, вие! Станала е грешка! Трябва да говоря с вас!
Двамата замлъкнаха.
— О, нима! И каква грешка е станала? — попита единият.
Оба плъзна поглед между двамата, но погледът му не беше сам. Погледът на нещото, което говореше вътре в главата му, също наблюдаваше заедно с него.
— Аз съм брат на Господаря Рал — Оба си даваше сметка, че изговаря гласно неща, които никога преди не бе споделял с непознати, но чувстваше, че се налага. Изненада се, че продължи с лекота под изумените погледи на другите. — Задържан съм несправедливо, задето раздадох правосъдие над един крадец, както ми повелява съвестта. Господарят Рал няма да допусне подобна несправедливост. Настоявам да се видя с брат си! Веднага ми го доведете!
Двамата пазачи примигнаха неразбиращо, видели погледа в очите му. Без да кажат нито дума, тръгнаха нанякъде.
Оба се обърна и изгледа съкилийниците си. Докато очите му оглеждаха всеки един поотделно, глозгаше задния крак на плъха. Мъжете отстъпиха назад, малките кости изпукаха, натрошени от зъбите му. Оба надзърна през решетката, но коридорът беше празен. Въздъхна. При такъв огромен Дворец сигурно ще отнеме доста време, докато пазачите се върнат да го освободят.
Петимата мъже се изпокриха по ъглите, Оба се върна на мястото си край отсрещната стена и седна. Всички го гледаха. Той отвърна на погледите им и отхапа от плъха.
Знаеше, че ги е впечатлил. Та нали е благородник. Има кралско потекло. Принадлежи към рода Рал. Вероятно тази паплач никога не е виждала отблизо човек като него. Затова го гледат така.
— Разправяхте, че не ни хранели. — Вдигна безжизнения плъх пред изумените им погледи. — Не възнамерявам да умра от глад. — Откъсна опашката със замах. Само животните ядат опашки. Той не е животно.
— Ти не си обикновено говедо — с отвращение пророни кривозъбият. — Ти си едно извратено копеле.
Оба се спусна като стрела и в следващия миг се беше вкопчил в гърлото на дръзкия негодяй, преди онзи да е имал време да си поеме дъх. Вдигна във въздуха пищящия, ритащ кривозъб престъпник, за да го изгледа право в очите. После замахна и го блъсна в стената. Онзи притихна.