Нож от блянове

Авиенда се върна. Отново беше в айилското си облекло, загърната с все още влажния си шал, с тъмна забрадка, вързана около слепоочията й и стегнала косата й назад, и с вързоп на гърба. За разлика от многобройните гривни и гердани на Доринда и Надийр, носеше само един сребърен гердан с изкусно и сложно преплетени кръгчета и една костена гривна, резбована на рози и трънчета. Подаде ножа с тъпото острие на Елейн и каза:

— Трябва да го пазиш, за да си в безопасност. Ще се старая да те навестявам при всяка възможност.

— Може и да се намери време за някое гостуване — каза сурово Надийр. — Но си изостанала много и трябва здраво да се потрудиш, за да наваксаш. Странно — добави умислено тя и поклати глава, — колко небрежно си говорим за гостуване от толкова далече. Да покриеш лев-ги, стотици левги, с една стъпка. Странни неща научихме във влажните земи.

— Хайде, Авиенда, време е да тръгваме — подкани Доринда.

— Почакайте — спря ги Елейн. — Моля ви, мъничко почакайте.

Стисна камата и се втурна към гардеробната. Сефани, която тъкмо окачаше синята рокля на Авиенда, се спря да приклекне, но без да й обръща внимание, Елейн отвори резбованото капаче на кутийката си за накити от слонова кост. Над грижливо подредените нанизи, гривни и игли лежаха брошка с форма на костенурка, като че ли от кехлибар, и фигурка на седяща жена, увита в кичур от косата й, явно изваяна от потъмняла с времето кост. И двете бяха ангреали. Тя прибра в ковчежето камата с роговата дръжка и извади костенурката, а после импул-сивно дръпна и усукания каменен пръстен, водещ в Сънния свят, целия в червено, синьо и кафяво. Станал й беше безполезен, откакто забременя, а и ако успееше да запреде Дух, все пак й оставаше сребърният пръстен на сплетени спирали, върнат от Испан.

Върна се бързо в дневната и завари Доринда и Надийр увлечени в някаква препирня — или оживен спор поне, — а Есанде опипваше с пръсти под ръба на масата уж да види дали няма прах. Но слушаше жадно, ако се съдеше по това как бе наклонила глава. Нарис прибираше блюдата на подноса и зяпаше айилките.

— Казах й, че ще опита камшика, ако забавим тръгването — говореше разгорещено Надийр. — Едва ли ще е честно, ако не е по нейна вина, но казах каквото казах.

— Ще направиш каквото трябва — отвърна спокойно Доринда, но бе присвила очи, което подсказваше, че това не са първите думи, които си разменят. — А може и да не забавим нищо. А може би Авиенда с радост ще плати цената, за да се сбогува със сестра си.

Елейн не се и опита да ги разубеждава за Авиенда. Нямаше да е от полза. Самата Авиенда излъчваше пълно спокойствие, като истинска Айез Седай, все едно че и да я набиеха не по нейна вина щеше да е все едно.

— За тебе са — каза Елейн и пъхна пръстена и брошката в ръката й. — Не като дарове, за жалост. Бялата кула ще си ги поиска. Но да ги използваш, щом ти потрябват.

Авиенда ги погледна и ахна.