20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— Напротив, мое момче, напротив, и твоето усърдие ми харесва. Нанет, я вижте де са кайсиите, които вчера ни
прати госпожа дьо Лонгвил от Ноази, и дайте половин дузина от тях на сина си с един краищник пресен хляб.
— благодаря ви, господин Брусел, благодаря ви — викна Фрике. — Точно кайсиите обичам най-много.
Брусел отиде при жена си и поиска да закуси. Беше девет часа и половина. Съветникът седна край прозореца. Улицата беше съвсем пуста, но в далечината, като прилив на море, се чуваше бученето на народните вълни, които се увеличаваха вече около Нотър Дам.
Това бучене се удвои, когато д’Артанян се появи с една рота мускетари и се разположи пред входа на Нотър Дам, за да охранява черковната служба. Той беше казал на Портос да се възползува от случая, за да види церемонията, и Портос, в парадна униформа, яхна най-хубавия си кон и дойде като почетен мускетар, както едно време толкова често правеше д’Артанян. Сержантът на ротата, стар войник от испанските войни, позна Портос, отдавнашен другар, и скоро запозна всичките си подчинени с подвизите на тоя великан, гордост на едновремешните Тревилови мускетари. Портос не само беше приет добре в ротата, но дори го гледаха с възхищение.
В десет часа топът на Лувър извести за излизането на краля. Народът се завълнува зад неподвижните мускети на гвардията като върховете на дърветата, разклащани и превивани от вихър. Най-после в позлатена карета се появи кралят с кралицатамайка. След тях идваха десет други карети с придворните дами, висшите служители в кралския дом и целият двор. — Да живее кралят! — завикаха от всички страни. Младият крал погледна важно от прозорчето на каретата, направи доста признателна гримаса и дори леко кимна с глава, което удвои виковете на тълпата.
Шествието мина бавно и употреби близо половин час, за да стигне от Лувър до площада Нотър Дам. Тук то се скри постепенно под огромните сводове на мрачната катедрала и божествената служба започна.
В същата минута, когато дворът заемаше местата си,; една карета с герба на Коменж се отдели от върволицата придворни карети, тръгна бавно и се спря в края на улица Сен Кристоф, съвсем пуста. Там четирима гвардейци и един полицейски пристав, които я придружаваха, се качиха в тежката кола и спуснаха завеските,; след това през предварително направена дупчица полицейският пристав почна да гледа по дължината на улица Кокатрикс, сякаш чакаше някого да дойде. нали
Всички бяха заети с церемонията и никой не забеляза нито каретата, нито предпазните мерки, взети от седналите в нея. Само зоркото око на Фрике можеше да не пропусне това явление; но Фрике беше седнал да се наслади на кайсиите си върху корниза на една къща до Нотър Дам. Оттам той виждаше краля, кралицата и господин Мазарини и слушаше молебена, като че ли сам го служеше.
Към края на богослужението кралицата видя, че Коменж чака прав край нея потвърждение на заповедта, дадена от нея още преди напускането на Лувър, и каза полугласно:
— Вървете, Коменж, и бог да ви помага!
Коменж излезе веднага от черквата и отиде на улица Сен Кристоф.
Като видя тоя хубав офицер, следван от двама гвардейци, Фрике тръгна след него от любопитство, още повече че церемонията свършваше и кралят сядаше обратно в каретата си.
Щом забеляза Коменж в края на улица Кокатрикс, полицейският пристав каза нещо на кочияша, който веднага закара колата си пред вратата на Брусел.
Коменж чукаше по вратата в същото време, когато колата спря.
Фрике чакаше зад Коменж да отворят вратата.
— Какво правиш тук, проклетнико? — попита Коменж.
— Чакам да вляза у господин Брусел, господин офицер! — отговори Фрике с тоя гален тон, който в някои случаи тъй добре умее да взема парижкият уличен хлапак.
— Значи той живее тук?
— Да, господине.
— На кой етаж?
— Той заема цялата къща — каза Фрике. — Тя е негова.
— Но де седи обикновено?
— Работи на втория етаж., но се храни на първия; сега навярно обядва, защото е пладне.
— Добре — рече Коменж.
В тая минута вратата се отвори. Офицерът разпита лакея и узна, че господин Брусел си е у дома и наистина обядва. Коменж тръгна след лакея, а Фрике тръгна след Коменж.
Брусел седеше край масата със семейството си: точно срещу него жена му, отстрани — двете му дъщери, а в края на масата — син му, Лувиер, когото видяхме през време на приключението със съветника, вече напълно оправил се от нещастието. Чувствувайки се съвсем здрав, добродушният човек опитваше хубавите плодове, изпратени му от госпожа дьо Лонгвил.