Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

— Ванек? Той отиде в полковата канцелария. Кой е на телефона ли? Ординарецът на единайсета бойна рота. Там кой е? Ординарецът на дванайсета бойна? Сервус, колега. Как се казвам ли? Швейк, а ти? Браун. Шапкарят Браун от Крайбрежния булевард в Карлин да не ти е роднина? Не ти е, казваш, не го познаваш… И аз не го познавам, веднъж само пътувах с трамвай покрай него, та фирмата му ми се хвърли в очите. Какво ново ли? Нищо не знам. Кога ще заминем ли? Аз още с никого не съм говорил за заминаване. Че къде ще заминаваме?

— С бойната рота на фронта, ахмак.

— За това не съм чул още.

— Хубав ординарец си ми ти. Не знаеш ли дали твоят подпоручик…

— Моят е поручик…

— Все едно, твоят поручик, значи, отишъл на бешпрехунг388 при полковника?

— Полковникът го извика.

— Е, виждаш ли, и нашият отиде, и ротният на тринайсета бойна също, тъкмо говорих по телефона с техния ординарец. На мене тоя юруш не ми харесва. А знаеш ли дали и музиката не се стяга?

— Аз нищо не знам.

— Не се прави на ударен. Вашият ротен фелдфебел не е ли получил вече Vagonenaviso389? Вие колко души сте?

— Не знам.

— Глупак такъв, няма да те изям! Не бой се. (Чува се как гласът отсреща казва някому встрани: „Франто, вземи другата слушалка, да видиш какъв идиот ординарец имат в единадесета рота.“) Ало, спиш ли там или що? Що не отговаряш, като те пита колега? Ти, значи, още нищо не знаеш. Недей кри! Ротният ви фелдфебел не каза ли, че ще трябва да вземете консерви за ротата от склада? Не си говорил с него за такова нещо? Идиот. Казваш, че това не те интересува? (Чува се смях.) Ти трябва да си ударен в главата. Като научиш нещо, значи, съобщи ни го по телефона в дванайсета бойна рота. Откъде си, на мама златното идиотче?

— От Прага.

— Трябваше да бъдеш по-умен тогава… И още нещо: вашият фелдфебел кога отиде в канцеларията?

— Преди малко го извикаха.

— Гледай ти, а не можа ли да го кажеш още в началото? И нашият отиде преди малко, значи, пече се нещо. Не си ли говорил с обоза?

— Не съм.

— Исусе Христе, и казваш, че си от Прага? Та ти от нищо не се интересуваш. Къде се моташ по цял ден?

— Аз едва преди един час си дойдох от дивизионния съд.

— О, това е съвсем друга манджа, приятелче, още днес ще дойда да те видя. Звъни два пъти.

Швейк поиска да си запали лулата, но телефонът отново се обади. „Ще има да вземате — помисли си Швейк. — Само това ми е работа. Да се забавлявам с вас по телефона.“

Телефонът обаче продължи да звъни неумолимо, така че Швейк най-сетне загуби търпение, взе слушалката и изрева в телефона:

— Ало, кой там? Тук е Швейк, ординарецът на единайсета бойна рота.

При отговора Швейк позна гласа на своя поручик Лукаш:

— Какво правите всичките там? Къде е Ванек, извикайте веднага Ванек на телефона!

— Господин поручик, разрешете да доложа, преди малко телефонът звънна…

— Слушайте, Швейк, нямам време да се забавлявам с вас. Телефонните разговори във военно време това не са празни приказки по телефона, когато каним някого на обед. Телефонните разговори трябва да бъдат ясни и кратки. При телефонни разговори отпада и „господин поручик разрешете да доложа“. Питам ви, значи, Швейк, под ръка ли ви е Ванек? Веднага да се яви на телефона.