Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
– По дяволите. Иска ми се да го бях видял.
– От този ден момчетата в клуба започнаха да уважават Лисбет. Особено Самир. А аз я оставих да се боксира с по-едри и значително по-тежки от нея партньори. Превърна се в тайното ми оръжие и тренировките бяха страхотни. Понякога ѝ давах задача да нанесе удар в пет различни точки на тялото – челюст, чело, корем и т.н. Момчетата, срещу които се боксираше, пък трябваше да се защитават и да пазят въпросните точки. За тях беше въпрос на престиж да се боксират срещу Лисбет Саландер. То е като да се биеш срещу стършел. Викахме ѝ осата и тя се превърна в един вид талисман на клуба ни. Мисля, че ѝ харесваше, защото един ден се появи с татуирана оса на шията.
Микаел се усмихна. Много добре си спомняше въпросната оса. Тя бе важен елемент от описанието ѝ при обявяването ѝ за издирване.
– Колко дълго продължи това?
– Една вечер седмично около три години. Бях там по цял ден единствено през лятото, а след това ходех в клуба по-рядко. Саландер продължи да работи с треньора на младежите Путе Карлсон. След това обаче тръгна на работа и нямаше време да идва толкова често. Но до миналата година се появяваше един-два пъти месечно и тренираше. Виждах я няколко пъти годишно и се боксирахме заедно. Мачовете с нея бяха добра тренировка, след тях винаги бях облян в пот. Почти никога не говореше. Когато нямаше спаринг, можеше да удря по чувала интензивно в продължение на два часа, сякаш ѝ беше смъртен враг.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ТРЕТА Неделя, 3 април – понеделник, 4 април
МИКАЕЛ НАПРАВИ ОЩЕ две чаши еспресо. Помоли за извинение, когато запали цигара. Паоло Роберто вдигна рамене. Микаел го наблюдаваше замислено.
Паоло Роберто имаше имидж на наперен тип, който охотно казва каквото мисли. Микаел бързо разбра, че тази напереност се отнася и до личния му живот, но че това не му пречи да бъде интелигентен и състрадателен човек. Спомни си, че Паоло Роберто се бе опитвал да прави политическа кариера и веднъж Социалдемократическата партия издигна кандидатурата му за депутат. Всичко говореше, че има нещо в главата. Микаел изведнъж си даде сметка, че го харесва.
– Защо сте дошли при мен с тази история?
– Саландер здравата е закъсала. Не знам как точно да постъпя, но тя има нужда от приятел в ъгъла си на боксовия ринг.
Микаел кимна.
– Защо мислите, че е невинна? – попита Паоло Роберто.
– Трудно ми е да го обясня. Лисбет е изключително непримирим човек, но просто не вярвам да е застреляла Даг и Мия. Особено Мия. Отчасти няма мотив…
– Или поне не знаем за такъв.
– Добре, Лисбет не би се замислила да употреби насилие срещу човек, който си го е заслужил. Не знам. Подхвърлих на Бублански, полицая, който ръководи разследването, че съществува евентуална причина Даг и Мия да бъдат убити. Според мен тя се крие в репортажа, върху който работеше Даг.
– Ако сте прав, Саландер не се нуждае просто от някого, който да я държи за ръката, когато я арестуват, а от съвсем друга подкрепа.
– Знам.
В очите на Паоло Роберто се появи опасен блясък.
– Ако е невинна, значи е станала жертва на един от най-ужасните правни скандали в историята. Обявена е за убийца от медиите и полицията, да не говорим за всичката помия, изписана по неин адрес…
– Знам.
– Какво можем да направим? Мога ли да помогна по някакъв начин?
Микаел се замисли за миг.
– Най-добре, разбира се, е да посочим алтернативен извършител. Върху това работя в момента. Добре би било също така да успеем да я открием, преди полицията да я застреля. Лисбет не е от хората, които биха се предали доброволно.
Паоло Роберто кимна.
– Как ще я намерим?
– Не знам. Има нещо, което можете да сторите. Ако имате време и желание.
– Приятелката ми отсъства през следващата седмица, така че разполагам и с двете.
– Добре, мислех си за това, че сте боксьор…
– Да?
– Лисбет има приятелка, Мириам Ву. Сигурно сте прочели и за нея?
– По-известна като „лесбийката, почитателка на садо-мазо секс“… Да, чел съм за нея.
– Имам номера на мобилния ѝ телефон и се опитах няколко пъти да се свържа с нея. Затваря веднага, щом чуе, че я търси журналист.
– Разбирам я.
– В момента не разполагам с време да преследвам Мириам Ву. Но прочетох, че тренира кикбокс. Мислех си, че ако някой известен боксьор я потърси…