Империя в черно и златно
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Империя в черно и златно». Краткое содержание книги:
Явно наближаваха крайната си цел, защото Тисамон и Тиниса забавиха стъпка, изчаквайки останалите. Ахеос спря при тях и вдигна поглед към капака в тавана. Тук зидарията беше нова, без спомени за падението на неговия народ. И толкова по-добре.
Другите ги настигнаха скоро. Чисис разгъна скицирана карта на приземните дворцови етажи, съставена с помощта на слуги, които работеха в сградата. Ахеос я погледна, но не разбра почти нищо.
— От тези складове ще тръгнем нагоре — обясни минасецът. — Има няколко коридора с килии, които нямат връзка помежду си. Нас ни интересуват ето тези. Стига затворниците да не са били преместени през последните няколко дни. У кого е шперцът?
— У мен — каза Тото и показа зъбатото устройство. — Знаем ли в кои точно килии ги държат?
— Знам, че килията на Кимене и с решетка отпред. Колкото до вашите приятели, просто ще трябва да отключваш килиите наред. Ако питате мен, всички, които осоидите са тикнали тук, заслужават да бъдат освободени — заяви Чисис.
— Колкото повече се бавим, толкова по-голям е рискът да ни надушат — предупреди го Тиниса.
— И толкова повече освободени затворници ще им се пречкат в краката — контрира Чисис. — А и не бих бил истински враг на осоидите, ако не освободя всички затворници до последния, били те мои приятели, ваши приятели или дори обикновени престъпници и убийци.
Тото се спогледа притеснено с Тиниса, но Тисамон вече се беше качил при капака и се ослушваше напрегнато. След миг го открехна, надникна през пролуката, вдигна го докрай и се изтегли нагоре.
В склада беше тихо, но от горните нива долитаха звуци на движение. Големите сгради като тази никога не спяха, прислугата работеше на смени и нощната смяна имаше достатъчно работа по подготовката на двореца за новия ден — чистеха и поправяха, подклаждаха огньове, приготвяха закуската. Чисис беше споменал, че омразният губернатор не пестял средства за удобствата си, а това означаваше повече прислуга и по-голям риск за самите тях.
Чисис ги беше уверил също, че прислугата се състояла най-вече от местни хора, които щели да си затворят очите. На такива предположения Тисамон не можеше да разчита.
Огледа се внимателно и пое тихо по стъпалата с отмерена крачка. Слаб светлик от газена лампа прозираше в края на стълбището. Тисамон се промъкна на пръсти до вратата. Залостена беше от другата страна и той плъзна острието на ръкавицата си между вратата и касата. Усети как Тиниса и Торан Ауе, скакалецородната, се напрягат зад него.
Резето се повдигна и Тисамон открехна бавно вратата. Остана в сенките на касата, когато меката светлина се ливна покрай него. Торан Ауе се плъзна в коридора. Беше с униформата си — жълта риза и черни бричове, въоръжена беше с дървена палка — все белези на военната й повинност. Чуха я да казва нещо с тих глас… после тъп звук от удар на дърво в плът, приглушен вик и още един удар.
Скакалецородната се върна, повлякла безжизненото тяло на слуга минасец. Очите на Чисис — само те се виждаха между качулката и маската — святкаха с ненавист.
— Друг път не ми разправяй — предупреди го Тисамон, — че всичките ти съграждани, които се хранят от ръката на губернатора, нямат търпение да скъсат оковите си.
— Само е зашеметен — уведоми ги Торан. Двамата съратници на Чисис поеха отпуснатото тяло и го оставиха на пода на зърнения склад.
— Хем няма да го накажат за нашето нахлуване — добави Тиниса. Гневният поглед в очите на Чисис не изчезна, но той все пак кимна неохотно.
— Рано или късно ще го потърсят — отбеляза Тисамон, — така че времето ни започва да изтича от този момент. Накъде трябва да продължим сега според вашата карта?
Ахеос би могъл да му каже и без картата, ако смяташе, че биха му повярвали, и ако можеха да минат някак през зидария и прочие солидни препятствия. Не познаваше вътрешното разположение на двореца, но усещаше пулса на сърцето й през стените, чуваше как го вика собствената му кръв, полепнала по ръцете й.