Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Внезапно се чу остър вик и към тях полетяха стрели.
— В каре! — изрева дьо Лунвил.
Ерик завъртя със замах щита пред себе си, клекна и се опита да се прикрие. Хората от неговата група направиха същото. Оформи се голям квадрат с по петнайсет души по всяка страна, готови да посрещнат атаката. От натрупаните клони и купчини листа изскочиха хора, зад тях се появиха и други. Ерик видя зелените превръзки на ръкавите им и извика:
— Змиите!
Сблъска се стомана в стомана, кръстосаха се мечове и Ерик внезапно се стовари с цялата си мощ върху човек, облечен в броня, отблъсна щита му и го намушка дълбоко под рамото, като завъртя меча си. Мъжът се строполи на земята. Ру беше зад Ерик и промуши нападателя в гръб, като го уби още преди да е паднал на земята.
Ерик се извърна наляво, за да посрещне друг, а Ру се изправи срещу мъж, понесъл се с всички сили към него. Нападателят се хвърли напред, щитовете им се сблъскаха и по-дребният Ру падна.
В средата на квадрата дьо Лунвил, Грейлок и трима други образуваха летяща група, готова да запуши всеки пробив. Дьо Лунвил пристъпи, бързо закла мъжа, легнал върху Ру, и изрева:
— Връщай се в редицата, Ейвъри! Пак ли клинчиш от работа?
Ру скочи и на бегом зае място си до Ерик. Битката се ожесточи. Силите бяха почти равностойни и Ерик се чудеше колко дълго може да издържи така, след както беше отслабнал от неколкодневния глад.
После се чу крясък, последван от друг, и нападателите започнаха да падат, повалени със стрели откъм гърба. Калис стоеше на пътя и стреляше с дългия си лък. Още преди да разберат кой е зад тях, четирима от нападателите бяха на земята.
Като използува кратката пауза, дьо Лунвил кресна:
— Нападайте ги! — И поведе своите четирима души към най-здравата част от редицата на атакуващите.
Противниците им бяха очаквали всичко, но не и контраатака, и това ги обърка. Секунди по-късно вече бягаха да спасят живота си.
Ерик преследваше двама по една тясна пътека надолу и успя да сграбчи единия и го намушка отзад. Другият се обърна и размаха меча си високо и Ерик се опита да го прободе с къс замах. Мъжът предвиди това и главата на Ерик звънна от удар по шлема. Пред погледа му избухнаха червени светлини и той инстинктивно вдигна щита си.
Часовете бойни учения спасиха живота му, защото секунда по-късно мечът издрънча в щита и отново удари по шлема му. Ерик замахна слепешком и усети, че мечът му удря по щита на противника. Погледът му се избистри навреме, за да избегне следващия удар, и двамата мъже отстъпиха по крачка, разбирайки, че всеки има пред себе си опасен враг.
Някъде отзад Ерик дочу гласа на дьо Лунвил да кънти из гората:
— Искам пленник!
Ерик се опита да изкрещи и разбра, че не може. Изплю се и усети, че езикът му е подут. Усети вкус на кръв и почувства, че дясното му око гори и започва да се замъглява от кръвта, стичаща се в него. Като събра сили, той изкрещя:
— Насам!
Мъжът срещу него, едър, закоравял от времето и несгодите човек на средна възраст, застана в моментно колебание, после направи още една крачка назад.
— Насам! — кресна Ерик отново и атакува. Мъжът се подготви да посрещне удара, но вместо да замахне отдясно с меча, Ерик провря рамо под щита му и се опита да го повали на земята.
Боецът залитна и Ерик го сграбчи и отново изрева:
— Насам! — И започна да се върти с противника си на едно място, като упорито му пречеше да избяга.
Внезапно мъжът се отскубна от хватката му, но вместо да го съсече, хвърли меча и щита си, после свали шлема си в знак, че се предава.
Ерик се обърна и видя Калис да опъва лъка си.
— Най-после. Дълго ви чаках — промърмори младежът, като едва си поемаше дъх.
Калис го погледна с лека усмивка.
— Само така ти се струва.
Мъжът се казваше Давар и беше жител на Хамса, но през последните седем години беше боец от дружината, наречена Големия отряд на Нахут.
Калис, дьо Лунвил и Грейлок го разпитваха, докато Накор и Шо Пи помагаха на ранените. Раните на Ерик бяха повърхностни: малка резка на челото, сцепена устна и много драскотини и охлузвания. Шо Пи му даде някакви треви и му каза да ги притисне до лицето си и да упражнява рейки поне половин час.
В битката бяха загинали седемнайсет души; врагът беше дал двайсет и четири жертви. Когато Калис ги бе ударил в гръб, бяха решили, че идва и друга дружина, и това ги беше сломило духом, защото се бяха уплашили, че ще стане много по-зле.
Давар каза, че засадата била устроена от стотина души. Забелязали Калис да минава предния ден и съгледвач на Нахут се върнал назад по следите му. Видял дружината, спускаща се по пътеката, и се върнал навреме, за да може капитанът им да организира засадата.