Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Смразена от гледката, Егвийн се обърна към Камъка. Той поне си стоеше непокътнат. Висок, силен, непроменен от брулещите ветрове. Това я утеши.
Изпрати се в сърцевината му. Мъдрите я чакаха там. Това също бе утешително. Дори в това време на промяна и буря те бяха стабилни като самия Камък.
Чакаха я Амис, Баир и Мелайне. Тя подслуша част от разговора им, преди да я забележат.
- Видях го също като нея - говореше Баир. - Макар че моите потомци ми заеха очите си. Мисля, че всички ще го видим, ако се върнем трети път. Сигурно ще се наложи.
- Три посещения? - каза Мелайне. - Това налага сериозна промяна. Все още не знаем дали второто посещение ще покаже истината, или първото видение.
Гузна от подслушването, Егвийн се покашля. Те се обърнаха към нея и мигновено се смълчаха.
- Не исках да се натрапвам - каза Егвийн и тръгна между колоните към тях.
- Няма нищо - отвърна Баир. - Трябваше да си държим езиците зад зъбите. Ние те поканихме тук на среща в края на краищата.
- Радвам се да те видя, Егвийн ал-Вийр - каза Мелайне и се усмихна. Изглеждаше така, сякаш ще роди всеки момент. - Според донесенията армията ти печели много джи.
- Добре се справяме - отвърна Егвийн и се настани на пода при тях. - И вие ще имате своя шанс, Мелайне.
- Кар-а-карн се бави - каза намръщено Амис. - Копията стават нетърпеливи. Трябва да тръгваме срещу Заслепителя на зрака.
- Той обича да се подготвя и да планира - отвърна Егвийн. - Не мога да остана с вас дълго. Имам среща с него след малко.
- За какво? - попита Баир.
- Не знам. Намерих писмо от него на пода на палатката си. Казва, че иска да се видим, но не като Дракона и Амирлин. Като стари приятели.
- Кажи му, че не трябва да протака. Но виж, има нещо, за което трябва да поговорим с теб.
- Какво?
- Виждала ли си нещо такова? - каза Мелайне и се съсредоточи. На пода между тях по камъка плъзнаха пукнатини. Мелайне налагаше волята си над Света на сънищата, за да сътвори нещо, което Егвийн трябваше да види.
В първия момент тя се обърка. Пукнатини в камъка? Разбира се, че беше виждала пукнатини в камък. А и при трусовете, които поразяваха земята толкова често напоследък, те ставаха още по-обичайни.
И все пак в тези имаше нещо различно. Егвийн се наведе и видя, че пукнатините сякаш свършват в _нищото_. Непроницаема чернота. Неестествена.
- Какво е това?
- Наши хора съобщават за тях - каза Амис. - Тези, които се бият в Андор и в Изпепелените земи с Ранд ал-Тор. Приличат на пукнатини в самата Шарка. Остават тъмни за няколко мига, след което избледняват и си стават обикновени пукнатини.
- Много опасен знак - каза Баир. - Пратихме един от нашите да пита Пограничниците, където се сражава Лан Мандрагоран. Изглежда, пукнатините са най-чести там.
- Появяват се по-често, когато се бият Властелини на ужаса - рече Амис. - Когато използват сплита, наречен белфир.
Егвийн потръпна.
- Белфир отслабва Шарката. По време на Войната на Силата дори Отстъпниците започнали да се боят да го използват, за да не разнищят самия свят.
- Трябва да го съобщим на всички наши съюзници - каза Амис. - _Не бива_ да използваме този сплит.
- Вече е забранен за Айез Седай - каза Егвийн. - Но ще оповестя никоя да не помисля да нарушава това правило.
- Разумно - каза Мелайне. - От друга страна, открила съм, че Айез Седай са много изкусни в пренебрегването на заповеди, ако това им изнася.
- Не е така - отвърна Егвийн. - Трите клетви ни сдържат. И собственото ни благоразумие. Обикновено. Защото ако Моарейн не бе нарушила това правило, Перин щеше да е мъртъв… както и Мат, ако Ранд не го беше пренебрегнал. Но все пак ще се разпоредя.
Белфир я притесняваше. Беше изключително опасен. И все пак какво й беше казал Перин в съня? „Това е само поредният сплит…”
Изглеждаше нечестно, че Сянката има достъп до такова оръжие, което разнищваше Шарката. Как щяха да се борят с това, как щяха да му се противопоставят?
- Не само за това те повикахме, Егвийн ал-Вийр - каза Мелайне. - Видя ли промените в Света на сънищата?
Егвийн кимна и каза:
- Да. Бурята тук се усилва.
- Няма често да гостуваме тук в бъдеще - каза Амис. - Така решихме. И въпреки че се оплакваме от Кар-а-карн, той наистина подготвя армиите си за настъпление. Скоро ще тръгнем с него към крепостта на Сянката.