Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Сияйни слова
Сияйни слова - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сияйни слова

Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:

Най-сетне древните клетви бяха изречени и духчетата се завръщат. Хората търсят онова, което бе загубено. И се боя, че търсенето ще ги убие.
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
1 ... 163 164 165 166 167 168 169 170 171 ... 509
Перейти на страницу:

— Наистина ли? — попита Шалан и искрено се притесни.

— Аха. Той е бил почти сгоден десетина пъти. Даже си мисля, че веднъж се сгоди наистина. Хубаво, че се срещнахме. Ще трябва малко да помисля, докато намеря правилния подход. Но определено няма да приемеш гостоприемството на Колин. Адолин никога няма да се заинтригува, ако не си недостъпна по един или друг начин.

— Трудно е да съм недостъпна, щом вече имаме условен годеж.

— И все пак е важно — поучително вдигна показалец Тин. — Ти си тази, която се е захванала с любовна измама. Този вид измами са трудни, но сравнително безопасни. Ще се справим.

Шалан кимна, макар тревогите ѝ да се засилиха.

Какво щеше да излезе от нейния годеж? Ясна вече я нямаше, та да настоява това да се доведе до край. Тя искаше Шалан да се обвърже с нейното семейство. Навярно заради възможностите ѝ като Повелител на Стихиите. Шалан се съмняваше, че останалите членове на рода Колин ще настояват в семейството им да влезе някакво си веденско момиче.

Тин се изправи. Шалан скри притесненията си. Ако годежът се прекрати, така да е. Имаше си далеч по-големи грижи — Уритиру и Пустоносните. И трябваше да се справи с Тин — без при това да мами рода Колин. Просто поредното нещо, с което да се справи.

Странно, ала тя се вълнуваше от тази възможност. Реши да направи още една рисунка, преди да намери нещо за хапване.

31

Затишието преди

Димна форма сред човеците ни укрива и минава. Като техните Стихии, тя сила ни дарява. Дръзваме ли пак да я приемем? Наблюдава. Създадена от боговете, тя ни застрашава. Като допир на Несътворения проклина, приближава смъртта. От сянка е направена. И лъже.
Из „Песента на Тайните“ на Слушачите, Петдесет и първа строфа

Каладин доведе отряда пребити и уморени мъже в казармата на Мост Четири. Както тайно беше поръчал, посрещнаха ги насърчителни викове и поздрави. Беше ранна вечер. Познатият мирис на яхния беше едно от най-приветливите неща, които Каладин можеше да си представи.

Отстъпи и пусна четиридесетимата да минат край него. Те не бяха от Мост Четири, ала тази вечер щяха да са такива. Държаха главите си високо вдигнати, а когато другите им подаваха паници яхния, по лицата им изгряваха усмивки. Скалата попита един как е минал патрулът и макар Каладин да не чу отговора на войника, определено чу предизвикания от него тътнещ смях на рогоядеца.

Усмихна се и се облегна на стената на казармата със скръстени ръце. После установи, че проверява небето. Слънцето не бе съвсем залязло, ала в притъмняващото небе около Пояса на Талн почнаха да се появяват звезди. Точно над хоризонта висеше Сълзата — много по-ярка от другите и наречена така на едничката сълза, която проляла Рея. Някои от звездите се движеха — нищо изненадващо, звездни духчета — ала вечерта беше някак особена. Каладин вдиша дълбоко. Не беше ли въздухът застоял?

— Сър?

Каладин се обърна. Един от мостовите, сериозен мъж с къса тъмна коса и изсечени черти, не се беше присъединил към другарите си около казана. Каладин се помъчи да си спомни името му…

— Питт, нали?

— Тъй вярно. От Мост Седемнадесет.

— От какво имаш нужда?

— Аз само…

Човекът погледна гостоприемния огън и хората от Мост Четири, които се смееха и бъбреха с патрула. Някой беше окачил на стената на казармата особени брони. Шлемове и нагръдници от черупка, прикрепени към кожените дрехи на мостови. Сега бяха заменени от първокласни стоманени каски и гръдни брони. Каладин се чудеше кой ли е окачил старите. Даже не знаеше, че хората са ги донесли; това бяха допълнителните доспехи, изработени от Лейтен, и скрити в пропастите преди освобождаването на мостовите.

— Сър — продължи Питт, — аз само исках да кажа, че съжалявам.

— За какво?

— Когато бяхме мостови. — Питт се хвана за главата. — Бурята да го отнесе, струва ми се, че е било в друг живот. По онова време не можех да мисля като хората. Всичко ми беше като в мъгла. Но помня, че бях щастлив, когато пращаха вашия отряд, а не моя. Помня, че се надявах да се провалите, понеже дръзвахте да ходите с вдигнати глави… Аз…

— Всичко е наред, Питт. Не си виновен ти. Садеас е виновен.

— Май да. — Погледът на Питт охладня. — Успя да ни прекърши, нали, сър?

1 ... 163 164 165 166 167 168 169 170 171 ... 509
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)