Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Шалан вдъхна приятно влажния въздух. Растенията се поуспокоиха. Цветовете на скалните пъпки се показаха. Кротките листа се отвориха. Наоколо избликна цвят, сякаш самата природа поруменя. Отче на Бурята! Не си беше давала сметка колко ѝ е липсвало разнообразието на красивите растения. Отвори скицника и набързо изписа молитва за Шалаш, Вестителя на Красотата, чието име носеше.
Някой мина през растенията и те се свиха отново. Газ се препъваше сред скалните пъпки в опит да не настъпва ластарите. Насочи се към Шалан, но спря и загледа езерцето.
— Гръм да го удари! Това риби ли са?
— Змиорки — предположи Шалан, когато едно от създанията набразди водната повърхност. — Ярко оранжеви, както се оказва. У дома, в декоративната градина на баща ми, имахме подобни.
Газ се приведе да види по-добре, една змиорка се подаде над водата, запляска с опашка и го напръска. Шалан се разсмя и взе Спомен за едноокия войник, който надзърта в зелените дълбини, свива устни и бърше чело.
— Какво искаш, Газ?
— Хмм — потътри срамежливо крака той. — Питах се дали… — И хвърли поглед към скицника.
Шалан отгърна нова страница.
— Разбира се. Като рисунката, която направих за Глурв, предполагам?
Газ се прокашля в длан.
— Аха. Изглеждаше много добре.
Шалан се усмихна и почна да рисува.
— Искате ли да позирам или нещо такова?
— Разбира се — отвърна Шалан, за да стои Газ мирен, докато тя рисува. Пооправи униформата му, прибра шкембето му, намести брадичката му. Повечето промени обаче дойдоха от изражението. Отправен в далечината поглед. С подходяща физиономия превръзката на окото стана благородна, белязаното лице — мъдро, униформата — горда. Шалан довърши рисунката с фон с отделни моменти от онази нощ, край огъня, когато керванджиите благодаряха за спасението си на Газ и другите дезертьори.
Откъсна листа и го подаде на Газ. Той го взе почтително и прокара пръсти през косата си.
— Гръм да ме удари — прошепна той. — Наистина ли изглеждах така?
— Да — отвърна Шалан. Дочу тихото жужене на Шарка някъде наблизо. Лъжа… ала и истина. Определено хората, които Газ спаси, го виждаха така.
— Благодаря Ви, Сиятелна. Аз… благодаря Ви.
В името на очите на Аш! Човекът наистина беше дълбоко трогнат.
— Пази я — заръча Шалан. — И не я прегъвай до довечера. Ще я лакирам, за да не се размаже.
Газ кимна и си тръгна, като отново подплаши растенията. Той беше шестият от бившите дезертьори, който я помоли за рисунка. Шалан ги насърчаваше. Всичко, което да им напомня какви биха могли да бъдат и какви би трябвало да бъдат.
А ти, Шалан?, запита се тя. Явно всеки иска от теб да бъдеш някоя. Ясна, Тин, баща ти… Ти каква искаш да бъдеш?
Тя прелисти скицника и намери листовете, където се беше нарисувала в пет-шест различни положения. Учена, дама в двора, художничка. Коя искаше да бъде?
Можеше ли да е всички?
Шарка бръмна. Шалан погледна встрани и забеляза как Вата се промъква през дърветата. Високият водач на дезертьорите не каза нищо за рисунките, но Шалан забеляза подигравателното му подсмихване.
— Престани да плашиш растенията ми, Вата.
— Макоб казва, че ще пренощуваме — отвърна Вата и се оттегли.
— Беда… — изжужа Шарка. — Да, беда.
— Знам — каза Шалан. Изчака листата да се върнат и ги нарисува. Бе успяла да се сдобие с въглен и лак от търговците, но за съжаление нямаше цветни пастели, с които да опита нещо по-амбициозно. Все пак, получаваше се хубава поредица ескизи. Беше доста различна от всичко останало в скицника.
Шалан умишлено не се замисляше за загубите си.
Рисуваше и рисуваше. Наслаждаваше се на покоя в горичката. Появиха се духчета на живота — ситни зелени трошици, които хвърчаха между листата и цветовете. Шарка стъпи върху водата и — доста забавно — почна тихичко да брои листата на близкото дърво. Шалан направи пет-шест скици на езерцето и дърветата с надеждата по-късно да успее да ги намери в някоя книга. Постара се да изобрази в подробности листата. После рисуваше каквото ѝ дойде на ум.
Толкова беше приятно да не рисува в движение, във фургона. Тук средата беше отлична — достатъчно светлина, мир и покой, пълно с живот…
Шалан спря, когато забеляза какво е нарисувала: скалист океански бряг и няколко смътни фигурки, които се подкрепяха на излизане от водата. Можеше да се закълне, че едната фигурка е Ялб.
Надяваше се. Така силно копнееше да са оцелели. Навярно никога нямаше да узнае.