Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Обърна страницата и продължи да рисува. Скицира жена, приклекнала над някакво тяло, с чук и длето в ръце, сякаш се готвеше да ги стовари в лицето му. Фигурата на земята беше някак скована — дървена… или каменна?
Шалан поклати глава, остави молива и разгледа скицата. Защо нарисува това? Първата рисунка имаше някакъв смисъл — тя се тревожеше за Ялб и другите моряци. Ала какво говореше за нейния ум втората?
Вдигна поглед и установи, че сенките са станали по-дълги, а слънцето се спуска към хоризонта. Шалан се усмихна, ала после подскочи, когато видя, че някой стои на десетина крачки от нея.
— Тин! — възкликна тя и положи скритата си ръка на гърди. — Отче на Бурята! Само как ме изплаши.
Тин се провря сред листака. Растенията се отдръпнаха.
— Хубави картинки. Според мен обаче би трябвало да упражняваш повече фалшификаторските си умения. Иде ти отвътре. Можеш да го вършиш, без да се тревожиш, че ще имаш неприятности.
— Упражнявам се. Обаче трябва и да рисувам.
— Наистина влизаш в тези рисунки, нали?
— Не влизам. Слагам други хора в тях.
Тин се усмихна и застана до камъка на Шалан.
— Винаги си готова с остроумията. Това ми допада. Когато отидем на Пустите равнини, трябва да те запозная с някои мои приятели. Ще успеят да те развалят наистина бързо.
— Не ми звучи приятно.
— Глупости — възрази Тин и скочи върху сухата част на съседния камък. — Пак ще си бъдеш ти. Само шегите ти ще станат по-мръсни.
— Прекрасно — отвърна Шалан и се изчерви.
Очакваше Тин да се разсмее, ала тя се умисли.
— Ще се наложи да ти дадем някакво усещане за действителността, Шалан.
— О, да не би напоследък да се дава като лекарство?
— Не. Като юмрук в лицето. И разплаква хубавите момичета, ако имат късмета да останат живи.
— Ще установиш, че животът ми не е бил само цветя и сладки.
— Сигурна съм, че мислиш така. Всеки го прави. Шалан, аз наистина те харесвам. Намирам, че имаш огромни възможности. Но онова, за което се учиш… ще изисква да правиш много трудни неща. Неща, които насилват душата, разкъсват я. Ще изпадаш в положения, в които не си била никога.
— Ти едва ме познаваш — отговори Шалан. — Откъде си толкова сигурна, че никога не съм правила такива неща?
— Защото не си се пречупила.
— Може да лъжа.
— Малката, ти рисуваш престъпници и ги изкарваш герои. Танцуваш със скицник в ръка сред цветята. Изчервяваш се само при намек за нещо неприлично. Колкото и лоша да мислиш, че си, стегни се. Ще става по-зле. А аз наистина не знам ще успееш ли да се справиш.
— Защо ми казваш това?
— Защото след по-малко от ден ще стигнем Пустите равнини. Сега е последната ти възможност да се откажеш.
— Аз…
Какво щеше да прави с Тин, когато пристигнат? Да признае, че се е съгласявала с предположенията ѝ, само за да се учи от нея? Тя познава хора, размишляваше Шалан. Хора във военните лагери, които могат да са особено полезни.
Трябваше ли да продължава с преструвките? Искаше да го направи, ала знаеше, че е така, просто защото харесва Тин и не иска да ѝ даде причина да спре да я учи. И установи, че казва:
— Въвлечена съм вече. Искам да изпълня плана си.
Лъжа.
Тин въздъхна и кимна.
— Добре. Готова ли си да ми кажеш какъв е този грандиозен план?
— Далинар Колин — отговори Шалан. — Синът му е сгоден за една жена от Я Кевед.
Тин вдигна вежда.
— Е, това вече е любопитно. И жената няма да отиде?
— Не и когато той я очаква — каза Шалан.
— А ти приличаш на нея?
— Можеш и така да го кажеш.
Тин се усмихна.
— Хубаво. Накара ме да си мисля, че е изнудване, което е много трудно. Това обаче е измама, с която можеш и да се справиш. Впечатлена съм. Дръзко, но изпълнимо.
— Благодаря ти.
— И какъв е планът?
— Добре. Ще се представя на Колин, ще покажа, че съм бъдещата съпруга на сина му, и ще му позволя да ме настани в домакинството си.
— Не е добре.
— Не е ли?
Тин рязко поклати глава.
— Така ще си много задължена на Колин. Ще изглеждаш бедна и ще подкопаеш уважението към теб. Това, което замисляш, се нарича „хубаво лице“ — опит да облекчиш един богат мъж от парите му. Тук всичко опира до представяне и впечатление. Трябва да се настаниш в странноприемница в друг лагер и да се държиш, все едно си напълно самодостатъчна. Да поддържаш загадъчно излъчване. Кой е сгоден, между другото? По-големият или по-малкият син?
— Адолин — отговори Шалан.
— Хмм… Не знам по-добре ли е или по-зле от Ренарин. Носи му се славата на ухажор и разбирам защо баща му гледа да го ожени. Обаче ще ти е трудно да задържиш вниманието му.