Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник

— Виж, тази роля не е за мен — въздъхна Марсел, гъделичкайки Душката.

Щастлив. Беше щастлив. Стремглавото им възнасяне към щастието го бе пречистило, отмило бе всичките му грижи и сега лежеше отпуснат до жена си, готова да бърбори с часове. Двамата така се разбираха, че той не можеше да остане дълго време мрачен и намусен в нейната компания; вдишваше опиянен уханната й гъста грива, завираше нос в гънките на врата й, вкусваше потта от тялото й, пъхаше носа си навсякъде в дебелата й, мека плът. Животът му бе поднесъл в дар вечната жена, неговата половинка и неприятностите се изтриваха като цифри, надраскани с тебешир по черната дъска.

Забравяше всичко в прегръдките на Душката.

А грижи и неприятности не липсваха. Трупаха се на главата му и той не знаеше от кой край да започне…

Винаги бе разчитал на здравия си разум на уличен хлапак, на умението да се нагажда към обстановката, на безгрешния си търговски нюх, който му помагаше да омотае един, за да прецака друг и да се измъкне сух и невредим от най-заплетените ситуации. Марсел Гробз не беше невинно ангелче. Не беше завършил висшите училища, но за сметка на това бе надарен с аналитичен ум и беше ненадминат в изводите и обобщенията, интуитивно предвиждаше играта поне с един ход напред и неизменно поставяше конкурентите натясно. Нищо не го спираше — нито тлъстичката комисиона, чевръсто мушната в ръката в последния момент, нито прескачането от единия лагер в другия, нито добрата стара лъжа, поднесена с най-искрения тон, с ококорени честни очи. Беше изключително пресметлив и невероятен стратег. Никога не се оплиташе в смътни предположения или го правеше, за да приспи противника. Да го накара да повярва, че е разбит, за да го матира на следващия ход. Цар беше на коварните подмятания и намеци, на лъжливата информация, на наивните оправдания, за да се наложи накрая с цялата мощ на високомерен римски военачалник.

Беше разбрал, че парите купуват всичко, и не се гнусеше да подписва чекове, за да купува мир и спокойствие. Всяко нещо си имаше цена и ако беше разумна, той слагаше парите на масата. Така сключи примирието с Анриет. Тя иска пари, готово, ще ги има! Ще я натъпча с пари, за да имам спокойствие. Той се осланяше на ловкостта си да спечели парите, похарчени за тази намусена и лоша жена, която го бе използвала толкова време. Малко му дремеше! След като е бил такъв балама и се е оставил да го оплете в мрежите си, сега ще си плаща… Парата командваше всичко, той щеше да командва парата. Нямаше да се остави в ръцете на този алчен господар.

Само че в последно време бизнесът нещо се закучи. За всички. В Китай изникнаха истински проблеми с качеството и закона. Добре щеше да е да бъде постоянно там, на място, да държи под око производството, да монтира средства за контрол, да налага да правят проверки на качеството. Да прекарва там поне десетина дни месечно. Отдаден изцяло на семейното щастие, той все по-рядко пътуваше до Китай. Доверяваше се на китайските си съдружници, което не беше никак добър знак. Ама никак… Нуждаеше се от ефикасен помощник. От някой млад мъж, необвързан със семейство, който да пътува лесно и без уговорки. При всеки опит да назначи някой търговски кадър, за да го отменя и да му е в помощ, преди да седне да преговаря, младият мъж се осведомяваше за отпуската, за заплащането на допълнително положения труд, за размера на представителните разходи и за качеството на взаимоспомагателната каса. Протестираше, ако се налагаше да пътува често или ако не пътуваше в първа класа. Като си помисля, че съм отворил заводи по цял свят, пътувайки свит като зародиш, оплакваше се Марсел, обмисляйки проблема от всички страни, без да успее да го реши. Преди, по времето на Клечката за зъби, той сновеше напред-назад по земното кълбо. Китай, Русия, страните от Източна Европа, живееше на път с един куфар. Сега едно отиване и връщане до София му изглеждаше като околосветско пътешествие! Предприятията му се бяха развили предимно извън Франция. Дванайсет хиляди души се трудеха за него в чужбина и само четиристотин на родна земя.