Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)
- Автор: Кирков Димитър
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Захари Стоянов“
- ISBN: 954-8047-92-6
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)». Краткое содержание книги:
И последната негова собственост бе една мина за хром-никелова руда, на стотина километра западно от Анталия. Впрочем тая мина се притежаваше от акционерно дружество, а Сеид Османоглу държеше четиридесет и пет процента от акциите. Много калпав процент. Хем не стига да управляваш, както смяташ за правилно, хем, ако има загуба, най-много на твоята глава се трупа. Това от една страна. От друга обаче, управата на дружеството те гледа в очите и само теб дебне. Ще прибараш ли още шест процента, та да я хванеш за гушата, или ще ти скимне да продаваш и в суматохата по-опасна личност ще пипне контролния пакет. Тънка игра се иска в такива случаи и аз имах безброй грижи и неприятности с мината. Бях намерил все пак чалъм да всмукнем недостигащите проценти, но Сеид ефенди не разреши, други му бяха плановете…
Не мисли, че като отидох при него, той ми каза: „Момче, сядай да пишеш списък за разпродажбата. Прати съобщение до вестниците.“ Дълго време за продан въобще не ставаше дума. Лисица на пазар не излиза. Докато не изпечеше едно нещо от всички страни, Сеид Османоглу не го вадеше наяве. Караше си редовно той работите, само дето с по един косъм на ден ги свиваше. Намаля ги, ограничава ги незабележимо, както тайно изтънява опашката на крушата, преди да узрее и тупне на земята. Договори имаше за много неща, обещания бе дал на десетки хора. Всичко трябваше да свърши почтено, без сръдни и без ущърб за някого. А и онова, дето бе посадил и отгледал, следваше докрай да се изцеди и кярът му напълно да се изкара. Тъй или инак обаче, ние двамата в кантората, Муса Халил също, знаехме, че делото на Сеид Османоглу върви към приключване. А още по-добре знаеше началото на това намерение жената на Сеид ефенди — Асие ханъм.
С право питаш, защо е трябвало да спрем и разглобим такава добра машина. Полудял ли бе Сеид ефенди на старини? Наследници ли нямаше? Според мен, и малко старческа слабост се бъркаше в решението, но истинската причина бяха точно наследничките. Сеид Османоглу бе имал само две жени през живота си. Чувал съм такова едно правило. Забогатее ли българинът — къща вдига; падне ли пара на турчина — жена взема. Ако това беше вярно всякога, Сеид ефенди щеше да събере голям харем в къщата си. Но цялата своя младост той бе изкарал с една жена и някъде след четиридесетте втора прибрал — Асие. Първата бе починала преди десет години. От нея Османоглу имал две деца — първороден син и дъщеря. Синът бе загинал при прогонването на окупатора. Асие ханъм също родила на мъжа си две деца — щерки. Но от трите момичета ни едно не живееше близо до бащиния си дом.
По мое време Сеид Османоглу стоеше настрана и от политиката, и от местното управление. Ама не винаги е било така. При голямата бъркотия в Турция след войната той бе застанал яко зад Кемал Ататюрк. И депутат беше ходил от тоя край във Великото национално събрание на републиката. Към парите си прибавил и влияние, и връзки. Аз не знам дали неговите познанства с избрани мъже в столицата не бяха причина да омъжи тъй сполучливо дъщерите си, но и толкова далеч. Големият му зет беше бригаден генерал в Анкара, известно име. По-малките щерки живееха в Истанбул. На едната мъжът й също беше военен — полковник, на другата — подпредседател на Апелативния съд.
Малко преди да ме вземе при себе си, му бяха гостували генералшата с три от петте си деца. Голяма радост е било за бабата и дядото, но аз не ги заварих. На следващата година пристигна съдията с цялото си семейство. Тогава, смятам, е станала последната уговорка за преместването на старите. Разбираш вече — такава бе целта на ликвидирането. Предполагам, че Асие ханъм дълго бе врънкала мъжа си: „Одъртя вече — мирясай! Дай да идем близичко до децата! Те няма да дойдат, ние трябва да вървим. Ни син имаш, ни зет ще ти поеме работата. Махай я — пари държиш за два живота! Рахатясай най-сетне, да се порадваме на внуците!“ И прочие, и прочие. Дъщерите сигурно са притуряли от себе си. Подобна капка зид събаря, камо ли човек да й устои. И Сеид Османоглу бе кандисал да премахне онова, което дотогаз бе давало смисъл на живота му.
Недей да смяташ обаче, че той бе старче кротичко, милодушно, дето всеки може да тегли накъдето си ще. Характер имаше точно обратният и ако бе сменил посоката, с голямо вътрешно скърцане ще да е било. Обърквам се, като кажа „характер“. Душата не е листо някакво — да я изсушиш между попивателни и после през лупа да й изброиш жилките. Все нещо остава скрито и може би главното ще пропуснеш. Затова най-напред ще кажа онова, което към мен беше обърнато. А че друг си патил от Османоглу, че втори се боял от неговата отмъстителност, че трети го имал за кръвожаден — то си е тяхна работа…