Последно изкушение
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последно изкушение». Краткое содержание книги:
Красич свали ръката на Радо с рязък удар.
— Да му се не види, Радо, какво искаш, цялата улица ли трябва да ни забележи?
Радо притисна ръката си и се сви от болка.
— Извинявай, чичо.
— Няма нищо. Добра работа свърши, като забеляза какво прави тази кучка. Сега трябва само да разбера кой е любовникът й. Ще се наложи да почакаме до сутринта.
Говореше по-скоро на себе си, отколкото на племенника си. После се вторачи в прозореца. Лицето му беше намръщено.
Времето минаваше. Радо нервничеше, но Красич стоеше напълно неподвижно. Военната му подготовка го бе научила да съзнава колко е важно да виждаш, без да бъдеш видян. Някога от това зависеше животът му. Зачуди се дали пак не се е озовал в подобна ситуация.
Най-сетне търпението му беше възнаградено. Не можеше да сбърка Каролайн Джексън с друга — дотолкова подчертано красотата й напомняше на Катерина Базлер. Тя се появи близо до прозореца. Устните й се движеха беззвучно. После до нея се появи и мъжът. Вдигна ръка към главата й и двамата се целунаха. Красич прецени, че това не беше небрежната целувка за лека нощ, която се разменя между приятели. Когато се разделиха, Каролайн посегна и разроши с нежен и непринуден жест косата на мъжа. После и двамата изчезнаха от полезрението му.
Две минути по-късно мъжът се появи отново. Отиде до прозореца и се загледа към улицата. Красич бутна Радо още по-назад в тъмния вход, притискайки го към вратата на магазина. Но мъжът явно не забелязваше присъствието им. Той вдигна очи и се загледа в небето.
Радо надничаше зад рамото на чичо си и изведнъж каза.
— Виж, тя се прибра.
Два етажа по-горе прозорците светнаха. Докато двамата гледаха натам, жената, която познаваха под името Каролайн Джексън, дръпна завесите.
Пет минути по-късно мъжът на първия етаж обърна гръб към улицата и светлината угасна.
— Върви си в къщи, Радо — нареди Красич. — Утре сутрин те чака работа. Ще ти се обадя, когато разбера какво трябва да се прави.
Той проследи с поглед момчето, изпълнен със задоволство, че бе проявил достатъчно разум да не престане да следи двуличната кучка. Каквото и да я свързваше с мъжа от апартамента на първия етаж, то беше нещо, което бе скрила от Таджо. Според него това означаваше, че тя държеше то да остане в тайна.
Красич не обичаше хора, които имат тайни. Опитът му говореше, че те са опасни. Много скоро смяташе да разбере какви са тайните на Каролайн Джексън и какво общо имат с апартамент номер 102.
Глава 33
Докато лежеше по корем в една кална канавка край плета, Петра си мислеше, че Акулата не беше преувеличил в описанията си на прасетата. Миризмата беше нетърпима, но той бе пропуснал да спомене плъховете. Вече бе срещнала лъскавите очички на един и можеше да се закълне, че още плъхове претичват по краката й. Дори само мисълта за това я караше да настръхва.
Плеш беше настояла, че преди да нареди организирането на операция за освобождаването на Таня Кребс, трябва да получи потвърждение на видяното от Акулата.
— Не се съмнявам в способностите ти — излъга тя, — но не е трудно човек да сгреши, да види това, което иска да види, а не това, което е пред него в действителност. Затова, преди да вдигнем шумотевица, искам Петра също да отиде до фермата и да потвърди, че държат момичето там. Ако това е така, ще наредя организирано проследяване, и ще подготвим стратегия за освобождаване на заложницата.
Петра не беше виждала Плеш в толкова добро настроение. Беше приела без никакви възражения идеята й да поставят Марлене под специална охрана по програмата за защита на свидетели. Съгласи се, че трябва да действат бързо, за да координират нападението на фермата с ареста на Радецки в Ротердам. Дори прасетата и плъховете не можеха да потиснат възторга на Петра при мисълта за предстоящия триумф.
Освен това, въпреки песимизма на Марейке, тя считаше, че имат напредък и по отношение на серийните убийства, донякъде благодарение на доктор Хил. Странен човек беше той, помисли си Петра. Очевидно между него и Карол съществуваше някаква отдавнашна история. И двамата добиваха малко смутен вид, когато говореха един за друг, а откакто той пристигна в Берлин, Карол беше много по-спокойна. Е, можеше само да им пожелае късмет. Знаеше колко важно беше да имаш връзка с човек, който е наясно с професията ти.
Тя се нагласи по-удобно, така че да може да извади бинокъла само с едно движение. Лежеше тук от часове, а не се беше случило нищо, само старият Матич дойде да нахрани прасетата. Тя се вторачи яростно в дебелата стара свиня, която се беше насочила с клатушкане към нея.