Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
— Моите планове? Не виждам никакво бъдеше след другиден. Единствените реални планове, които имах, бяха да те обичам.
Очите им се срещнаха плахо и в нейните видя погледа, който познаваше така добре. Думите му бликнаха бързо направо от сърцето му:
— Позволи ми да ти кажа още веднъж колко силно те обичах, без да се колебая нито за миг, без да помисля дори за друго момиче. И сега, като си помисля за всичките години, които ме очакват без теб, без никаква надежда, Каролайн, скъпа, не ми се живее. Постоянно сънувах нашия дом, децата ни, как те прегръщам и докосвам лицето, косата, ръцете ти, които някога бяха мои, и сега просто не мога да се събудя.
Каролайн плачеше тихо:
— Горкият Майкъл… горкият Майкъл.
Тя протегна ръка и пръстите й докоснаха ревера на смокинга му.
— Миналата вечер ми беше толкова мъчно за теб. Изглеждаше толкова слаб и като че ли се нуждаеше от нов костюм и от някой, който да се грижи за теб. — Тя подсмръкна и се вгледа по-добре в сакото му. — А, Майкъл, но ти имаш нов костюм! И нов цилиндър! О, Майкъл, колко си шик! — Тя се разсмя, неочаквано развеселена, независимо от сълзите си. — Сигурно си получил наследство, Майкъл, никога не съм те виждала така издокаран.
За миг при тази нейна реакция той намрази новите си дрехи.
— Получих наследство — каза той. — Дядо ми ми остави около четвърт милион долара.
— О, Майкъл — извика тя, — това е страшно хубаво! Не мога да изкажа колко се радвам. Винаги съм мислила, че ти си от хората, които просто трябва да имат пари.
— Да, само че прекалено късно, за да промени нещата.
Въртящата се врата откъм улицата простена и във фоайето влезе Хамилтън Ръдърфорд. Лицето му беше зачервено, а погледът му — неспокоен и нервен.
— Здравей, скъпа, здравейте, мистър Кърли. — Той се наведе и целуна Каролайн. — Излязох за минутка, за да видя дали нямам телеграми. Виждам, че си ги взела. — Като ги пое от нея, той каза на Кърли: — Онази история в бара беше много странна, нали? Особено след като разбрах, че някой от вас бил подготвил подобна шега. — Той отвори едната от телеграмите, после я сгъна и се обърна към Каролайн с раздвоеното изражение на човек, който мисли за две неща едновременно.
— Появи се едно момиче, което не бях виждал две години — каза той. — Оказа се някакво глупаво изнудване, тъй като никога не съм имал никакви задължения към нея.
— Какво стана?
— За десет минути главният барман доведе един полицай и въпросът се разреши в коридора. В сравнение с френските закони за изнудване нашите изглеждат като мило пожелание и доколкото разбрах, сплашиха я така, че ще го помни. Но аз реших, че ще е по-разумно да ти кажа.
— Да не би да намеквате, че съм й казал нещо! — попита рязко Майкъл.
— Не — отвърна спокойно Ръдърфорд. — Не, вие сте дошли просто за да бъдете до нея. И след като сте тук, ще ви съобщя някои новини, които ще ви бъдат още по-интересни.
Той му подаде едната от телеграмите и отвори другата.
— Тя е кодирана — каза Майкъл.
— Тази също. Но през последната седмица ми се наложи да науча доста добре всички думи. Двете телеграми означават, че ще трябва да започна живота си отначало.
Майкъл забеляза как лицето на Каролайн леко пребледня, но тя продължи да седи неподвижно.
— Беше грешка, а аз се придържах към нея прекалено дълго — продължи Ръдърфорд. — Както виждате, аз не съм чак такъв късметлия, мистър Кърли. Между другото разбрах, че сте получили наследство.
— Да — отвърна Майкъл.
— Така значи. — Ръдърфорд се обърна към Каролайн. — Ти разбираш, скъпа, че аз не се шегувам, нито преувеличавам. Изгубих всичко почти до стотинка и започвам живота си от нула.
Два чифта очи я гледаха — на Ръдърфорд бяха спокойни и не молещи. На Майкъл — жадни, трагични, умоляващи. Само след миг тя скочи от стола си и като извика леко, се хвърли в прегръдките на Ръдърфорд.
— О, скъпи — каза тя, — какво значение има? Така е по-добре, така ми харесва повече, честна дума! Искам да започнем така, искам го! О, моля те, даже и за миг не бива да се тревожиш, нито да бъдеш тъжен!
— Добре, скъпа — каза Ръдърфорд. Той погали нежно с длан косата й, после свали ръката си от рамото й.
— Обещах да се върна при останалите за още един час — додаде той. — Затова ще ти кажа „лека нощ“, искам да си легнеш веднага и да се наспиш добре. Лека нощ, мистър Кърли. Извинете, че ви занимах с тези финансови въпроси.