Господарят на войната

— Не съм забравил обидите ти при Минид Бадън — каза ми той, — и отдавна мечтая за деня, в който ще мога да ти платя за тях. Но, мисля, че брат ми би бил още по-радостен да те види.

Именно аз бях държал ръката на Лохолт докато Артур отсичаше китката му.

— Къде е брат ти? — попитах аз.

— С нашия крал.

— И кой е вашият крал? — попитах аз. Знаех отговора, но исках той да го потвърди.

— Нашият крал е и твой крал, Дерфел — отвърна Амхар. — Моят скъп братовчед, Мордред.

Къде ли другаде, помислих си аз, биха могли да отидат Амхар и Лохолт след поражението при Минид Бадън? Подобно на толкова други мъже без господари в Британия те бяха потърсили убежище при Мордред, който приветстваше всеки отчаян воин, дошъл под знамето му. И колко ли е бил щастлив Мордред, че синовете на Артур са на негова страна!

— Кралят жив ли е? — попитах аз.

— Процъфтява! — каза Амхар. — Неговата кралица прати пари на Кловис и Кловис предпочете да вземе нейното злато вместо да се бие с нас — каза той с усмивка и посочи към хората си. — Така че ето ни тук, Дерфел. Елате да довършим започнатото сутринта.

— Ще ти взема душата за това, което си направил с тези хора — изръмжах аз, обгръщайки с Хюелбейн двора на Дун Карик, почернял от кръв.

— Ти, Дерфел — наведе се Амхар над седлото си, — ще вземеш това, което сме решили да ти дадем ние с брат ми и нашия братовчед.

Аз го погледнах предизвикателно.

— На твоя братовчед аз съм служил вярно.

Амхар се усмихна.

— Само дето се съмнявам, че той иска и занапред да му служиш.

— Тогава ще напусна тази страна — заявих аз.

— Не мисля — тихо рече Амхар. — Мисля, че моят крал би искал да те види за последен път, а знам, че и брат ми би искал да си поговори с теб.

— Предпочитам да си замина — настоях аз.

— Не — не отстъпваше Амхар. — Ще дойдеш с мен. Остави меча на земята.

— Ще трябва сам да си го вземеш, Амхар.

— Е, щом трябва — каза той и съвсем не изглеждаше притеснен от тази перспектива, пък и защо ли да се притеснява? Той имаше повече хора от мен, а поне половината от моите хора нямаха щитове, нито копия. Аз се обърнах към хората си.

— Ако искате да се предадете — казах им аз, — излезте от кръга. Но аз ще се бия.

Двама от невъоръжените ми войници направиха колеблива крачка напред, но Ийчърн им се озъби и те замръзнаха. Аз махнах с ръка: