Господарят на войната

— Достатъчно — извика той след малко, Лохолт ме изрита за последно и застана отстрани.

— Лорд Дерфел — поздрави ме Мордред с подигравателна вежливост.

— Кралю господарю — казах аз. Лохолт и Амхар стояха от двете ми страни, а отвсякъде ни заобикаляше гладна за зрелища тълпа, събрала се да види моето унижение.

— Стани, лорд Дерфел — заповяда ми Мордред.

Изправих се и вдигнах очи към него, но слънцето ми пречеше да видя лицето му, защото вървеше към заник, светеше точно зад краля и ме заслепяваше. Видях Арганте и нейния друид Фергал да стоят край струпаните глави. Сигурно скоро бяха пристигнали от Дурновария, защото преди това не ги бях забелязал. Тя се усмихна като ме видя без брада.

— Какво стана с брадата ти, лорд Дерфел? — попита Мордред с престорена загриженост.

Не ми се приказваха празни приказки.

— Говори! — заповяда ми Лохолт и ме удари със сакатата си ръка. Мечите нокти оставиха дълбоки следи по бузата ми.

— Беше отрязана, кралю господарю — казах аз.

— Отрязана! — Той се засмя. — А знаеш ли защо беше отрязана, лорд Дерфел?

— Не, лорд.

— Защото ти си мой враг — каза той.

— Не е вярно, кралю господарю.

— Ти си мой враг! — изпищя Мордред, прихванат от внезапен бяс, и удари с ръка по стола. После се вгледа в мен да види дали съм се разтреперил от страх пред неговия гняв. — Когато бях дете — обяви той на тълпата, — това нещо ме отгледа. Той ме биеше! Той ме мразеше! — тълпата закрещя и млъкна чак, когато Мордред вдигна ръка да ги успокои. — Освен това този човек — каза кралят и ме посочи с пръст, за да добави лош късмет към думите си, — помогна на Артур да отреже ръката на принц Лохолт. — Тълпата отново задюдюка гневно. — А вчера — продължи Мордред, — лорд Дерфел бе заловен в моето кралство със странно знаме — той вдигна ръка и двама души дотичаха със знамето на Гуидър, цялото мокро от урината. — Чие е това знаме, лорд Дерфел? — попита Мордред.

— То принадлежи на Гуидъ,р син на Артур, лорд.

— И какво прави знамето на Гуидър в Думнония?

За миг-два си помислих да излъжа. Вероятно можех да заявя, че съм донесъл знамето като дан на Мордред, но знаех че той нямаше да ми повярва, и което бе по-лошо, щях да се презра за тази лъжа. Затова вдигнах глава и реших да кажа истината.

— Надявах се да го издигна при вестта за вашата смърт, кралю господарю.