Господарят на войната
- Автор: Корнуэлл Бернард
- Серия: Warlord Chronicles #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Абагар
- ISBN: 954-584-313-6
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Господарят на войната». Краткое содержание книги:
Тогава разбрах.
— А заедно с Екскалибур — казах аз, — тя ще поиска и Гуидър.
— Така е, лорд — съгласи се Талиезин. — Синът на един владетел е източник на сила, а Артур, независимо дали го иска или не, все още е най-славният предводител в Британия. Ако бе решил да стане крал, лорд, щяха да го нарекат Велик крал. Затова, да, тя иска Гуидър.
Аз се вгледах в профила на Талиезин. Той наистина като че ли се наслаждаваше на ужасното подскачане на лодката.
— Защо ми казваш всичко това? — попитах го аз. Въпросът ми го обърка.
— А защо да не ви го кажа?
— Защото като ми го казваш, ти ме предупреждаваш да пазя Гуидър, а ако аз пазя Гуидър, тогава значи ще попреча на завръщането на Боговете. А ти, ако не греша, би искал да видиш тези Богове отново в Британия.
— Бих искал — призна той, — но Мерлин ме помоли да ти кажа.
— Но защо би искал Мерлин аз да защитавам Гуидър? — попитах аз. — Той също иска Боговете да се завърнат!
— Забравяте, лорд, че Мерлин предвиди два пътя. Единият е пътят на Боговете, а другият е пътят на човека, и този човек е Артур. Ако Артур бъде унищожен, ще ни останат само Боговете, а според мен Мерлин знае, че Боговете вече не ни чуват. Спомнете си какво стана с Гауейн.
— Той умря — отговорих аз мрачно, — но понесе знамето си в битка.
— Умря и бе поставен в Свещения съд на Клидно Ейдин — поправи ме Талиезин. — Той трябваше да се съживи, лорд, защото такава е силата на Свещения съд, но той не се съживи. Не можа да започне да диша отново, а това със сигурност означава, че старата магия отслабва. Тя не е мъртва, и аз подозирам, че ще причини големи неприятности преди да умре, но Мерлин, според мен, ни казва да се обърнем към човека, а не към Боговете, ако искаме да постигнем щастие.
Една огромна вълна се разби във високия нос на лодката и аз затворих очи в ужас. Когато пяната изчезна от погледа ми отново подех разговора:
— Искаш да кажеш, че Мерлин се е провалил ли?
— Според мен Мерлин разбра, че се е провалил, когато Свещеният съд не съживи Гауейн. Защо иначе щеше да донесе тялото му при Минид Бадън? Ако Мерлин си бе помислил, дори за миг, че би могъл да използва тялото на Гауейн, за да призове Боговете, тогава никога не би пропилял неговата магия в битката.
— Но все пак отнесе пепелта му на Нимю — казах аз.
— Вярно — съгласи се Талиезин, — но само защото й бе обещал да й помогне, а дори и пепелта на Гауейн би могла да съдържа част от силата на трупа. Мерлин може и да знаел, че се е провалил, но като на всеки човек не му се е искало да се откаже от своята мечта, а вероятно се е надявал енергията на Нимю да се окаже особено силна. Не знам. Но това, което Мерлин не е предвидил, лорд, е до каква степен тя ще поиска да злоупотреби с него.
— За да го накаже — мрачно добавих аз. Талиезин кимна.
— Тя го презира, задето се е провалил и смята, че той крие някакви познания от нея, затова дори сега, лорд, точно на този вятър, тя се опитва да изтръгне тайните на Мерлин от него. Тя знае много, ала не знае всичко, но ако моят сън е верен, Нимю ще успее да измъкне познанията на Мерлин. Може да й трябват месеци или години, за да научи каквото й трябва, но тя ще го научи, лорд, а когато го научи, ще използва силата. И според мен вие пръв ще разберете това.
Талиезин сграбчи мрежите, тъй като лодката опасно се наклони.
— Мерлин ми нареди да ви предупредя, лорд, и аз това правя, но за какво? Не знам — усмихна се той извинително.
— За това пътуване до Думнония, може би? — попитах аз. Талиезин поклати глава.
— Мисля, че става въпрос за опасност, която е много по-голяма от всичко, което вашите врагове в Думнония могат да замислят. Всъщност опасността, която ви грози, лорд, е толкова голяма, че Мерлин се разплака. Освен това ми каза, че иска да умре — Талиезин се вгледа в платното. — И ако знаех къде е, лорд, и имах такава сила, щях да ви изпратя да го убиете. Но вместо това трябва да чакаме Нимю сама да се разкрие.