Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
Празнотата се изпълни с миризма на рози, сладка, толкова сладка, пресищаща, задушаваща. Задъхах се, но усещах само розите. Жан-Клод ме хвана, иначе щях да падна. Розовият парфюм изпълни носа ми, устата, гърлото ми. Не можех да го преглътна, не можех да вдишам нищо, освен парфюма. Бих изкрещяла, но нямах въздух.
Чух Жан-Клод да крещи;
- Спри това.
Бел се разсмя и дори задушавайки се, звукът премина през тялото ми като умела ръка.
Една ръка, сграбчи моята и глътка въздух раздра пътя си през гърлото ми, пробивайки си път през силата на Бел. И отново, ако имах достатъчно въздух бих изкрещяла. Лицето на Майка се наклони над моето. Ръката му стискаше моята.
- Не, mon chat*, ти си мой, както е и тя. - Бел клекна до нас, посягайки да докосне лицето на Майка.
Жан-Клод отдръпна всички ни назад, така че паднахме на пода пред краката й и отново бяхме извън обхват, едва-едва. Но в момента ни устройваше дори това.
(* mon chat - коте мое)
Очите на Бел пламнаха с меден огън и ноктите на ръцете й започнаха да изпускат медни пламъци във въздуха, когато се пресегна към Майка. Жан-Клод се опита да ни помогне да изпълзим настрани, но бяхме паднали в купчина дълги поли и палта. Модна смърт.
Бел докосна лицето на Майка, прекара блестящите нокти надолу по бузата му. Миризмата на рози се затвори над главата ми и пак започнах да се давя.
Още една ръка ме докосна, но в това докосване нямаше нищо топло, то не предизвика ardeur, не повика звяра ми, а нещр по-старо и по-сигурно в себе си. Некромантията ми се надигна и избухна над кожата ми, над тялото ми, втренчих се в Бел и вече можех да дишам. Гърлото ми беше дяволски наранено, но можех да дишам.
Преместих очи колкото да видя, че Деймиън държеше другата ми ръка. Очите му бяха разширени и можех да почувствам страха му, но той беше там, клекнал до мен, изправен срещу силата на Бел Морт. Бел притегли лицето на Майка към себе си. Кожата й сякаш бе направена от бяла светлина, косата й - от черен пламък, очите и пръстите й - от блестящ разтопен метал. Устните й блестяха като кървава рана.
Ръката на Майка се стегна в моята, толкова силно, че чак болеше, но болката ми помогна, прочисти мислите ми, изостри ги. Той изстена тихо, когато Бел притисна устата си в неговата. Знаех че не иска да я докосва, но същр така знаех и че не може да й откаже.
Но той беше мой. Майка беше мой, не неин. Поизправих се с Майка в едната ръка и Деймиън в другата, топлината и студа, живият и мъртвият, страстта и логиката. Дланите на Жан-Клод все още притискаха почти голите ми рамене. Той ме подсилваше, както аз подсилвах него, но тази сила беше моя, не негова. Не той призоваваше леопардите. Те бяха мои.
Призовах тази част от мен, която докосваха леопардите и за пръв път осъзнах, че тя не беше обвързана с Ричард, дори не и с Жан-Клод. Леопардите бяха мои и на Бел.
Седнах, толкова близо до лицето й, че блясъкът от огъня й галеше кожата ми и удоволствието от това леко докосване изпрати вълна от тръпки надолу по кожата ми. Не че бях имунизирана към докосването на Бел. Просто имах мое собствено.
Обикновено се борех със звяра си, независимо от кой вид, но не и тази вечер. Тази вечер го приветствах, прегърнах го и може би заради това той се изля през мен като изгарящ поток от сила. Ако бях истински ликантроп, звярът ми щеше да изскочи през кожата ми в поток от топла течност, но аз не бях ликантроп. Въпреки това звярът препускаше под кожата ми, изрева през устата ми и удари тялото на Майка като влак, като един голям влак от течни мускули.
Той откъсна устата му от тази на Бел Морт и накара викът му да отрази моя. Моят звяр препусна през тялото му и неговият му отговори. Неговият звяр се изправи да посрещне моя като два левиатана, изплуващи на повърхността.
Изскочихме едновременно на тази свръхестествена повърхност, а зверовете ни се извиваха през телата ни, търкаляйки се като огромни котки, радващи се на усещането за козина и мускули.
Нямаше какво да се види с очите, но имаше какво да се почувства. Бел прекара блестящите си ръце ниско над нас, галейки тази енергия.
- Tres de bon gout. *
(*Много вкусно,)
Докосна кожата на Майка и енергията прескочи км нея, изкарвайки въздишка от гърлото й. Майка се обърна и мисля че пак щеше да се насочи към нея, но аз хванах лицето му с длани. Целунахме се. Целувката започна като леко докосване, проучване с езици, захапване със зъби, притискане на устни. След това зверовете ни преминаха през устите ни, като две души разменящи местата си. Притокът на енергия притисна телата ни заедно, накара ме да забия нокти в дланта на Деймиън, да потреперя в ръцете на Жан-Клод. Почувствах телата и на двама им да се извиват назад, секунда преди силата да ги пререже и да изтръгне звуци от гърлата им, свързани повече с удоволствие, отколкото с болка.