Хайка за вълци

Така се окайваше понякога в минути на умора, но след малко, смутен от проявеното малодушие, твърдеше, че стопанството ще се основе не с хленчене и огъване пред трудностите, а с твърдост и постоянство. Ако чакаме неосъзнатите да се осъзнаят, а опозиционните елементи сами да предадат имота си в общото стопанство, ще има да чакаме до второто пришествие. С молитва нищо няма да стане, а с мотика. Ние затова сме революционери, за да вървим пред другите и да им сочим пътя със сто години напред! Това определяше и отношението му към селяните — отношение на възрастен към невръстни, чиито уши трябва да се подръпват, когато не слушат или не проумяват бъдещето си. Само че понякога не „подръпваше“ ушите на непослушните, а ги опъваше до скъсване.

По онова време почти всички семейства изпращаха децата си да учат в градовете, но за да бъдат приети в гимназиите или университета, трябваше да представят тъй наречените ОФ бележки за политическа благонадеждност. Тези бележки раздавах аз в качеството си на председател на ОФ организация, но брат ми започна да ги използва като средство за принуда срещу ония родители, които отказваха да влязат в ТКЗС. Много от младежите бяха лишени от образование или завършиха образованието си със закъснение от по няколко години. Пръв пострада младежът Кунчо, който по-късно стана доцент във Физико-математическия факултет. Оказа се, че като ученик в първи гимназиален клас бил бранник за половин година. Бранниците ратуваха за велика България „от Дунав до Бяло море“, ала не за великобългарските им идеали можеше да попадне в техните редици някое селско дете. Преди Девети ремсисти, легионери и бранници се надпреварваха да вербуват „кадри“ от новопостъпилите ученици. Ония от селските младежи, които попадаха в градовете без предварителна политическа ориентация, често се озоваваха в съвсем неподходяща за тях организация. Такъв бе случаят и с Кунчо. Нямаше и да узнаем за неговото бранничество, ако сам не бе разказвал по-късно за политическото си невежество. Брат ми обаче се възползва от неговата откровеност и му върза черно възелче. Кунчовият баща се опъна, прекара цели три години вън от ТКЗС и Кунчо влезе в университета три години по-късно.

Брат ми намираше и много други начини да постави натясно ония, които не желаеха да влязат в стопанството. Едно от най-сигурните средства за упражняване на натиск върху някои по-заможни селяни бе обявяването им за кулаци. Те имаха по стотина декара земя и никога не бяха използвали наемна работна ръка, а при нужда правеха тъй наречената меджия — две или три семейства се сдружаваха за по-бързо привършване на някои полски работи. Кулакът бе обявен за най-отявлен враг на народа и социализма и ние не пропускахме случай да го осмеем и заклеймим в нашите речи, агитпрограми и театрални представления. Той бе агент на империализма, фашист и подпалвач на нова война, върл опозиционер и подстрекател, убиваше комунисти нощем в потайна доба, палеше имота и тровеше добитъка на ТКЗС, пречеше всячески на изграждането на новия живот. За кулака се пишеше непрекъснато по вестниците и се говореше по радиото, изобразяваше се в карикатури и плакати като кръвопиец. С една дума, кулакът се превърна в синоним на злия дух от детските приказки, от който обаче се плашеха възрастните. За него нямаше място в селото, за да се обезвреди, той трябваше да се изсели със семейството си в някои далечни краища или да се затвори в трудов лагер. Брат ми държеше в страх няколко души, между които се оказа и Илия Драгиев.