Хайка за вълци
- Автор: Петров Ивайло
- Язык: болгарский
- Жанр: Философия
Электронная книга - «Хайка за вълци». Краткое содержание книги:
Стоян стана и започна да се разхожда из помещението. Стъпваше бавно и отмерено като по ръба на пропаст и от време на време изопваше шията си, като че го стягаше яката на ризата. Този тик показваше, че не ще може да усмири бурята, която се надигаше в него, и тя скоро ще се разрази с най-голяма сила. За да предотвратя тази буря, тръгнах да си отида, но той ме настигна до вратата и ме хвана за рамото.
— Преди да си отидеш, кажи ми как ще постигнем нашата цел — социализма. Сто пъти сме говорили по този въпрос, а аз все още не съм разбрал каква тактика предлагаш. Щом не одобряваш моята, значи имаш своя тактика за действие. Слушам те, слушам те.
Казах му, че за тактика в случая е неуместно, а и погрешно да се говори. Доброто, което искаме да сторим на хората, идва от душата, а не от някаква тактика. Тактиката е стратегическо понятие, умение или съобразителност да се спечели война, богатство, състезание и пр., тъй че от нея не може да се роди доброто. То е нравствена категория и не е плод нито на законите, нито на идеите, които идват в човека отвън, а от същността му, както водата от извора си…
Той стоеше срещу мен напрегнат и съсредоточен до краен предел, като че се страхуваше да не изпусне ни един звук, в очите му гореше вътрешно напрежение. Но ето че по лицето му, застинало като маска, премина тръпка на оживление и това бе знак, че е отгатнал или си е въобразил, че е отгатнал мислите ми, макар че сам аз не разбирах съвсем добре какво точно исках да му кажа. По въпроса за „тактиката“, както той го разбираше, много пъти бяхме разговаряли и аз винаги се обърквах и не съумявах да се изразя ясно и определено. Това бе въпрос за осъществяване на дело на революционните задачи, които ни се поставяха от партията, а по него имахме различни мнения. Той отхвърляше моето мнение и в повечето случаи не ме оставяше да се доизкажа. И сега ме прекъсна. Протегна дясната си ръка към мен като сабя, а в очите му проблеснаха бесовски мълнии.
— Ясно, ясно! Както си и знаех — старата тактика на изчакване и хленчене. На либералничене и милосърдие. Макар да знаеш много добре, че всяка революции се прави от по-малка или по-голяма група съмишленици, наречена партия, а в случая — нашата комунистическа партия. Партията води мнозинството напред, а на мнозинството винаги му се струва, че тя действува много по-бързо, отколкото е нужно. Това е то революцията. С каквито и думи да я определяш, това си е тя — да организираш народа и да го водиш напред към нещо ново и по-добро за него през трудности, през страдания, пък ако се наложи, и през кръв. А ти ме упрекваш, че съм честолюбив, болезнено мнителен и злопаметен, че не оставям безнаказан всеки, който дръзва да ме оскърби. Авторитетът на партията трябва да се пази тъй, че прашинка да не падне върху нея. Партията никога не греши, следователно и партийният секретар, който работи по нейни указания, не греши. Аз съм войник на партията и каквото тя ми заповяда, това правя. Сега тя иска от мене на всяка цена (на всяка цена!) да се основе отново ТКЗС и аз съм длъжен да действувам така, че то да се основе, дори ако трябва да заплатя с живота си. Ето защо искам да ти препоръчам…
Не успя да завърши мисълта си, защото от носа му рукна кръв, намокри мустаците му и потече по пода. Накарах го да седне на стола, да вдигне лице нагоре и да запуши носа си с кърпа. Кръвотечението му продължи още дълго, почувствува се слаб, тъй че трябваше да го съпроводя до в къщи. За пръв път от четири години щях да вляза в родния си дом и се вълнувах, а Кичка не ме покани дори да вляза. Тя се разтревожи и поиска да заведе брат ми в града на лекар, но той отказа и отиде да си легне. На сутринта наминах да го видя. Кичка ме посрещна на двора и не ми позволи да говоря с него, за да не го тревожа. Цяла нощ бълнувал и говорел, че Илия Драгиев е плакал като дете, задето не можел да заколи някакво си куче. Какво куче? За какво пак сме се карали, за какво пак съм го заяждал? Малко ли са му ядовете от чуждите, та и своите да го тровят? Гледайки ме враждебно, Кичка ми наговори много неща и аз разбрах, че Стоян е споделял с нея всичките ни спорове, които тя нарече кавги, и че тези кавги тревожат съвестта му и го карат да подлага на съмнение работата си. Ами че разделете се, щом не можете заедно да мелите брашно, каза ми тя накрай. Здрав си вече, ерген си, намери си работа в града, я адвокат, я съдия, задоми се. Както сте почнали с брат си, ще дойде време да се хванете гуша за гуша и да станете за смях на селото.