Хайка за вълци

Не заварихме брат ми в клуба. Дадох на Илия декларация, той я подписа и си отиде. Бях под тягостното впечатление на кучешката гилотина и посрещнах брат си с упреци още от вратата. Той видя подписаната декларация, акуратно я прибра в шкафа и едва тогава седна срещу мен. Не бях допускал, че е толкова коравосърдечен, и му го казах. Казах му още, че от известно време все се питам как е възможно двама братя като нас, израсли в сирашка немотия, да не са се познавали досега. Очаквах да се засегне от упреците ми, но той замълча и лицето му придоби особено изражение на тъга и примирение.

— Да, да, май че има такова нещо — каза той, като ме погледна в очите — Ама не… Защо пък да не се познаваме. Ти може и да не ме познаваш, но аз те познавам. Преди години, когато гонехме една голяма цел, ти беше устремен право напред като стрела. Сега си друг. Оглеждаш се настрани, съмняваш се, колебаеш се. Да, туй, което го мечтаехме преди няколко години, не се пасва напълно със сегашното. Мислихме и вярвахме, че щом вземем властта, хората ще се втурнат с песни към новия живот. Не стана точно така. Излезе, че не всички мислят като нас. Започнаха борби, колебания, страдания. Ами че как иначе? Ти сам си ми казвал много пъти, че отнемането на частната собственост е най-голямото събитие в историята на човечеството. Всичко е имало в тази история. И стогодишни войни, и смяна на епохи, и революции, затриване и създаване на държави, и какво ли не, но отнемането на частната собственост се осъществява за пръв път. Преди двайсетина години в Съветския съюз, сега у нас. Това е най-голямата революция, всички други са били някакви реформи, бунтове и нищо повече. Нашата революция обърна живота с главата надолу, за да го обнови напълно. Това са твои думи, мили братко, тебе цитирам. Щом пристъпваме към пълното обновяване на живота, как няма да имаме трудности? Не сме очаквали да са чак толкова големи, но щом са се стоварили на главите ни, трябва да ги преодоляваме. Обвиняваш ме в насилие. Не грешиш ли, като наричаш насилие усилието ми да преодолявам трудностите по пътя към новия живот? Добре, нека усилието ми е насилие. Но защо „насилвам“? За себе си, за своя изгода или за общото, народното? Съжаляваш хората, че страдали. За какво страдат? За жалката си земица, за дръгливия си добитък, за „моето“ си. Нали частната собственост е първопричина за всички страдания на човечеството? Не искам да хвърлям твои камъни в твоята градина, но и на това си ме учил. Чел си ми книги по този въпрос…