Хайка за вълци
- Автор: Петров Ивайло
- Язык: болгарский
- Жанр: Философия
Электронная книга - «Хайка за вълци». Краткое содержание книги:
Илия Драгиев имаше осемдесет декара земя и шест деца, едно от друго по-дребни. Обещал на Стоян да подпише декларация за членство, а като дошъл в партийния клуб, загубил кураж. Стоян го нахокал, задето не си държи на думата, а онзи му казал, че е сърбал веднъж попарата на текезесето и ако влезе отново, децата му ще изпукат от глад. Щом досега ги е изхранвал, ще ги изхрани и занапред — има си два вола, две крави, трийсет овци, че и вода си има в двора.
Отишъл си Илия, а Стоян наредил на двама младежи да го издебнат, когато го няма в къщи, да заковат кладенеца му и да го заключат с един голям кофар. При голямото безводие в нашия край този кладенец беше истински оазис през лятото, защото цялата горна махала черпеше от него, докато водата на другите три кладенеца насред мегдана намаляваше до пресъхване. Младежите издебнали Илия, когато бил на нивата, и заковали и заключили кладенеца. Вечерта той разбил кофара и отковал дъските, за да си напои добитъка, но през нощта някой пуснал куче в кладенеца и оставил бележка. Селото настръхна. Есента бе сушава и хората черпеха пясък от дъното на кладенците. Настояваха да се накажат двамата младежи, но те отрекоха да са пускали куче в кладенеца. Заковали го по заповед на партийния секретар, но куче не са пускали. Младежите не лъжеха. Някои от противниците на ТКЗС и личните врагове на брат ми бяха се възползвали от случая, за да го злепоставят пред селото, а няколко дни след този случай стреляха по него. Към полунощ, когато се завръщал у дома си, три изстрела профучали покрай главата му. Убиецът бил застанал на такова място зад оградата, където тя не може да се прескочи бързо в случай, че брат ми не бъде улучен и реши да го преследва. Така и станало. Единият куршум закачил само ватата на лявото му рамо, Стоян се окопитил навреме, стрелял и поискал да преследва покушителя, но докато намери място да прескочи оградата, онзи изчезнал в тъмното.
На сутринта направихме оглед на мястото и не открихме никакви следи. Стоян съобщи в милицията и Михо Бараков, като да бе очаквал този случай, начаса пристигна с един следовател и още двама младежи от следствените органи. Михо Бараков нареди да се направи обиск в някои семейства. Отказах да присъствувам на обиска, посъветвах и брат си да направи същото, като заявих, че е излишно и нетактично да всяваме смут сред хората тъкмо сега, когато те бездруго са така неспокойни. Но Михо Бараков каза, че щом сме го повикали като потърпевши, трябва да присъствуваме на всяка цена при обиските. Хората изпаднаха в ужас, когато следователят и помощниците му най-безцеремонно започнаха да тършуват из къщите им, да обръщат всичко наопаки и да бърникат в раклите и на други места, където чужди очи не бива да гледат и чужди ръце да пипат. Жените запищяха като на умряло, разплакаха се и децата, вдигна се олелия из цялото село. Оръжие никъде не се намери и всеки от заподозрените имаше безукорно алиби. Това бе нов удар на Михо Бараков в гърба ни. Бърз и много добре пресметнат удар.
Но работата не свърши дотук. Между заподозрените, и то на първо място, бе, разбира се, Илия Драгиев. Невинността му не се нуждаеше от доказателство. При обиска у дома му човечецът ни посрещна смутен от „високите гости“ и се залови рано-рано да ни черпи с ракия. Децата му, първото на шестнайсет години, последното — кърмаче, полуголи, още немити и осополивени, току-що бяха наскачали изпод чергите и се боричкаха из стаята. Струпаха се в ъгъла плътно едно до друго като подплашени добичета и ни гледаха срамежливо и любопитно. В стаята миришеше на застоял въздух и пикоч, стопанката, все още развлечена, жълта и кокалеста, позатули пазвата си с пелената на бебето, което кърмеше, и също ни загледа изпод вежди любопитно и враждебно. Попитаха Илия дали има някакво оръжие и той каза, че има. Излезе от стаята, бръкна под стряхата на обора и извади оттам ръждясал барабанлия револвер.