Хайка за вълци
- Автор: Петров Ивайло
- Язык: болгарский
- Жанр: Философия
Электронная книга - «Хайка за вълци». Краткое содержание книги:
Вечерта отново останах у Нушини. Беше дошло време за сеитба, а нямаше кой да се заеме с тази работа. Пазарих човек да гледа добитъка, намерих и хора да засеят и все пак половината от земята, определена за есенници, остана незасята. С данъците и плащанията им се заех аз и така малко по малко станах нещо като глава на семейството. Двете жени имаха нужда от закрила и срещу някои местни комунисти и лумпени, които смятаха, че класовото равенство, за което до вчера нямаха и понятие, трябва да се осъществи в първия ден след революцията. В тези дни на междуцарствие и беззаконие под пяната се влачеше много тиня, мнозина даваха воля на дивите си страсти и отмъщаваха на личните си врагове от името на партията и народа. Цапаха стените на къщата с лозунги и закани, грабеха от двора и полето, нощем хлопаха по вратите и заклеймяваха Нуша за моралното й разложение и я наричаха буржоазна курва. Имаха предвид нашата „незаконна“ връзка, а тя бе платонична.
При мен любовта дойде без юношески увлечения, когато бях на двайсет и шест години и може би неизлечимо болен. Дойде със силата и неотменността на свръхестествено явление и никой по никакъв начин не можеше да я угаси в сърцето ми. Нуша знаеше, че съм обречен, тъй като всички болни от туберкулоза в селото бяха умрели, и все не даваше и дума да става за раздяла. Ако пък е вярвала в моето оздравяване, не е могла да не знае, че общуването й с мен може да й струва живота. Тя до такава степен не осъзнаваше риска, на който се подлага, че аз изпадах в отчаяние от нейната непредпазливост и се чувствувах като закоравял егоист. Любовта ми можеше да се превърне в престъпление, ако не се държех по-настрани от нея. Казвах й го винаги при срещите ни, но тя плачеше и отговаряше, че е готова да спазва и най-строгите хигиенни условия, но да се виждаме поне два пъти в седмицата. За да запазим нашата любов от клюки и хорско омерзение, трябваше да сключим брак, но при моето положение това бе невъзможно. Можехме да обявим само годежа си и така направихме. Годежът не ни задължаваше да живеем под един покрив, гостувах им веднъж или два пъти в седмицата, и то с голяма предпазливост…
Към края на четиридесет и шеста година започна кампанията за основаване на ТКЗС. Бяхме така въодушевени, че не си давахме сметка какви трудности ни очакват занапред. Вярвахме, че щом ние желаем да изградим по-справедлив живот за народа, той задружно и доброволно ще тръгне след нас. Бях чел за трудностите при изграждането на съветските колхози, разказвах прочетеното и на Стоян, но тези трудности и на двама ни се струваха съвсем леко преодолими при нашите условия — у нас се пристъпваше към колективизация около четвърт век по-късно, тъй че нашият селянин трябваше да е узрял за една революционна реформа. Стоян се отдаде изцяло на това дело подобно на възрожденец за освобождението на България. Беше отслабнал от недояждане и недоспиване, но никога преди това не бях го виждал толкова енергичен и уверен в бъдещето.
Между другото и с мен стана чудо. Към края на същата година бях вече оздравял. Странно е, че започнах да се чувствувам все по-добре след годежа ми с Нуша. Не храчех, не вдигах температура, не се потях и малко по малко придобих сили. Отидох в града да се прегледам на рентген и лекарят бе изненадан. Дробовете ми, както се изрази той, се бяха закърпили, случай съвсем рядък при болните от туберкулоза. С какво нетърпение и радост слязох от автобуса и отидох у Нушини. Още от вратата извиках, че съм оздравял напълно, а Нуша се хвърли в прегръдката ми.
Отношенията ни със Стоян се подобриха, но не дотам, че отново да заживеем заедно. Той много се обезпокои, когато му казах, че съм предал преписа от присъдата на първия секретар на ОК на партията, но и убийството на Пашов го стресна. След Пашов бе убит и бившият общински старши стражар, изчезнал бе и следователят Марчинков, а с него и оригиналът на присъдата. Както се узна отпосле, тези две или три убийства (третото — на Марчинков, за чиято съдба още нищо не се знаеше), бяха извършени в едно денонощие, следователно, ако бяхме сигнализирали навреме в комитета, Михо Бараков можеше да бъде поставен под наблюдение. Отначало брат ми се почувствува виновен, задето не беше ме свързал с нелегалния ОК на партията, но отпосле започна да се съмнява дали някой друг не действува за сметка на Михо Бараков, след като е узнал по някакъв начин, че той е заподозрян от новата власт. Марчинков, за когото не се знаеше дали е ликвидиран или задържан, можеше да бъде този някой.