Цялото кралско войнство
- Автор: Уоррен Роберт Пенн
- Год: 1982
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Цялото кралско войнство». Краткое содержание книги:
Противно на очакванията той не отразява драматизма на кошмарните военни години, а се обръща към друг важен етап в обществено-икономическото развитие на САЩ от края на 30-те и началото на 40-те години.
Това обаче в никакъв случай не го превръща в носталгично-ретроградно четиво.
Напротив - вечно актуалните и животрептящи проблеми, които той разработва, свързани с генезиса на политическия популизъм, с ролята на харизматичния лидер, увличащ след себе си масите с полудиктаторски способи и използвайки ги за лична употреба, както и тревожните размисли за адекватното функциониране на капитализма в американски условия - дали по линия на колаборацията между властта и магнатите чрез ниските данъци и постоянните инвестициии или чрез драстичното стълкновение и използване плашилото на данъчната секира, го поставят в редицата на най-значимите шедьоври на американската проза, чиято важност нараства днес в условията на постоянно променящия се съвременен свят, в който последователите на Уили Старк съвсем не са намалели.
— Връщат се! Връщат се! — извиках аз и Ан скочи в леглото и ме погледна ужасено. — Вземай си нещата — разпоредих се, — вземай си нещата и бягай в банята! Съвсем нормално би било да бъдеш в банята.
Мъчейки се да натъпча ризата си в панталоните и едновременно с това да си закопчая колана, аз хукнах към вратата.
— Ще бъда в кухнята — обясних й, — ще приготвям нещо за ядене.
После излетях от стаята и се спуснах надолу, като се стараех да тичам на пръсти, минах по задната стълба и през задния коридор, та в кухнята, където запалих с треперещи пръсти газта под кафеника и в същия миг външната врата се отвори и онези нахълтаха в антрето. Седнах на масата и започнах да правя сандвичи с надеждата, че сърцето ми ще престане да бие така лудо, преди още да са влезли майка ми, Патънови и дявол знае кой още.
Когато майка ми влезе в кухнята, следвана от тайфата си, аз бях там, няма що, а пред мен имаше цял куп вкусни сандвичи. Те не отишли в „Ла Гранж“ поради бурята и сега се занасяха с мен, че умея да чета мисли, щом съм им приготвил сандвичи и кафе, и аз се държах много мило и благовъзпитано с тях. После слезе Ан (тя направи един хитър номер, като пусна на два пъти водата на клозета, за да се разбере къде се намира) и те й се подиграваха добродушно на свинските опашчици и парцалчетата, с които бяха вързани, а тя не казваше нищо, само се усмихваше свенливо, както се полага на добре възпитано момиче, когато възрастните го удостояват с вниманието си, после седна скромно, изяде един сандвич и аз не можех да прочета нищо на лицето й, нищичко.
Та така завърши това лято. Вярно, оставаше още втората половина на нощта, която аз прекарах в леглото и заслушан в капките, падащи от дърветата, проклинах глупостта си, проклинах и късмета си и се мъчех да си представя какво ли си е помислила Ан и да измисля как да остана насаме с нея на следния ден — последния. После пък взех да си мисля, че ако не се бях спрял, щеше да бъде по-лошо, майка ми щеше да се върне и да се качи горе с другите дами (както и направи) и ние с Ан щяхме да се окажем в капан. Тази мисъл ме накара да се изпотя, но и да се почувствувам мъдрец: бях постъпил правилно и разумно. И това ни беше спасило. Така моят късмет се превърна в моя мъдрост (както късметът на целия проклет човешки род се превръща в мъдрост, намира място в книгите и се изучава в училище), а после моята мъдрост се превърна в мое благородство, защото в края на краищата — много по-късно — аз успях да си внуша, че съм постъпил така, движен от благородни пориви. Вярно, не употребявах тази дума дори мислено, но все натам биех, все около нея се въртях и често пъти, късно нощем или след няколко чашки, подобрявах мнението си за себе си, като си спомнях как съм постъпил в този случай.
И докато пътувах на Запад и пред очите ми се въртеше моят домашен филм, не можех да се отърва от мисълта, че ако не бях проявил такова благородство — ако това е било благородство, — всичко би бяло съвсем различно. Защото, ако ни бяха хванали тогава в стаята, майка ми и губернаторът Стантън щяха да ни принудят да се оженим, въпреки че този брак не би бил по вкуса им. А после, каквото и да беше се случило, никога не би се случило поне това, което ме накара да пътувам сега на Запад. Така, размишлявах аз, моето благородство (или както щете го наречете) доведе почти до същите пагубни последици в моя живот, до каквито беше довел грехът на Кас Мастърн в неговия. Което може би говори нещо както за моя, тъй и за неговия свят.
След като Ан си отиде, оставаше, както казах, втората половина от нощта. Но оставаше и целият следващ ден. През деня обаче Ан трябваше да си приготвя багажа, да ходи за едно-друго до центъра на града. Аз се навъртах около тях и се опитвах да поговоря с нея, но не успявахме да разменим повече от две-три думи. Докато най-сетне ме помоли да я откарам до града. Щом седнахме в колата, заувещавах я да се омъжи за мен веднага — само да отиде до тях, да вземе един куфар и дим да я няма. Е, още беше непълнолетна, но аз си мислех, че това ще се уреди някак — доколкото изобщо бях в състояние да мисля. А после нека губернаторът и майка ми вилнеят. Но тя каза:
— Мили мой Джеки, ти знаеш, че аз ще се омъжа за теб. Непременно. Ще се омъжа за теб веднъж и за цял живот. Но не днес.