Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)

Другият изломоти нещо недоволно под носа си, сетне попита по-високо:

— Не ти ли омръзна да се ровиш в тази история?

— Защо не? Пепус подготвя истинско представление за медиите… очаква от нас да го предаваме на живо, но се съмнявам, че резултатът ще е такъв, какъвто разчита. Всички знаем за тайното му намерение да заеме поста председател на Конгреса.

— По дяволите, Рандолф, можем да се оправим и без спорове, нали? Все някога смятаме да се махнем от тази проклета планета.

— Това е моя работа — произнесе ниският глас и направи кратка пауза. — Още утре посланикът на Дракската лига ще ни засипе с обвинения за последните събития. Пепус смята да се измъкне, като предостави цялата информация, но няма да стане.

Непознатият в сянката облегна глава на хладната стена. Амбър, защото това бе тя, полагаше усилие да си поема колкото се може по-безшумно дъх. Познаваше не само нахалния журналист, но и човека, за когото говореше. Познаваше го съвсем отблизо. И не се съмняваше, че ако го открие, Скот Рандолф може да му причини само неприятности — нищо друго.

Сега вече компютърната зала изгуби привлекателната си сила за нея. Беше стигнала веднъж дотук, щеше да стигне и втори път. Отдели се от стената и се приближи към двойните врати, зад които разговаряха журналистът и неговият сподвижник.

Рандолф отново заговори:

— Трябва на всяка цена да открия този техен „герой“ преди представлението.

— Не ми дрънкай врели-некипели, Скот. Истината е, че продължаваш да събираш данни за онази твоя история за изгубения Рицар. Веднъж вече те измамиха — кога най-сетне ще си го признаеш? От години преследваме този призрак.

— Не е призрак! Сигурен съм в това! Източникът ми е съвсем надежден!

— Твоят източник смърди от километри. Достатъчно дълго съм твой технически директор, за да знам, че слуховете се появяват винаги когато има възможност някой да плати добре за тях.

— Може би. Но ако съществува наистина такъв човек, не мога да не го търся.

— Разбирам те, но ще се наложи да престанеш. Защо не си признаеш, че са те изпързаляли.

— Виж, Дикстра, ако имаш Рицар, когото не искаш да открият, къде щеше да го скриеш?

— В космоса със скафандър.

— Или сред новосформиран отряд от Рицари.

— Може би. — Последва пауза. Сетне Дикстра продължи: — Може би Пепус не желае да бъде открит. Не си ли помислял за това?

— Ах, приятелю. Спомни си, че перото е по-силно от меча и че езикът е по-бърз и от двете. Старият император беше свален от Пясъчните войни, сега идва ред и на Пепус.

— Доколкото си спомням, Регис го свали хладно острие между ребрата.