Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
Ние с д-р Лезандър седяхме на верандата му през един топъл октомврийски следобед. Пиех чаша „Танг“ и ядях парче от ябълковия пай на г-жа Лезандър. Докторът носеше тъмносин плюшен пуловер със златни копчета; сутрините бяха започнали да стават хладни. Седеше в люлеещо се кресло с лице към златните хълмове и каза:
— Нищо не разбирам. Никога в живота си не съм виждал такова нещо. Никога. Трябва да го запиша и да си водя дневник, но не мисля, че някой ще ми повярва… — той скръсти ръце, а по лицето му пробяга тъничък слънчев лъч. — Ребъл е мъртъв, Кори!
Просто се взирах в него с оранжев мустак на горната си устна.
— Мъртъв — повтори той. — Не очаквам от теб да го разбереш, щом и аз не го разбирам. Ребъл не се храни. Не пие вода. Не изхожда нищо. Тялото му не е достатъчно топло да поддържа работата на органите му. Сърцето му е… барабан, който отново и отново изпълнява един и същ удар без отклонения и вариации. Кръвта му — когато успявам да изцедя поне капка — е пълна с отрови. Той се стапя бавно и упорито, но въпреки това живее. Можеш ли да ми го обясниш, Кори?
Да, помислих си. С молитва прогоних Смъртта от него.
Но не казах нищо на глас.
— Е, добре. Загадки, загадки… — промърмори докторът. — Ние идваме от мрака и в мрака ще се завърнем… — говореше почти на себе си, докато се люлееше назад-напред в креслото си с преплетени пръсти. — Важи за хората, а сигурно и за животните.
Не ми харесваше тази посока на размислите и разговора. Не ми харесваше да мисля за факта, че Ребъл окльощавява и космите му падат, нито пък че не се храни и не пие нищо, но е все тъй жив. Не ми харесваше празният звук на сърцебиенето му, като часовник, тиктакащ в къща, която вече е необитаема. За да се отърва от тези мисли, казах:
— Татко ми каза, че сте убил нацист!
— Какво? — д-р Лезандър ме погледна, стреснат.
— Убил сте нацист! — повторих. — В Холандия. Татко каза, че сте бил достатъчно близо да му видите лицето!
Ветеринарят не отговори веднага. Спомних си, че татко ме помоли да не го разпитвам точно по тази тема, понеже повечето мъже, които са ходили на война, не обичат да говорят за убийства. Но аз бях израсъл с подвизите на сержант Рок, сержант Саундърс118 и Галантния отряд119, и представата ми за героичната война бе създадена от телевизионните шоута, адаптирани по комикси.
— Да — каза докторът. — Бях ей толкоз близо до него.
— Леле! — възкликнах. — Сигурно сте се уплашили! Искам да кажа… аз щях да съм!
— О, разбира се, че бях уплашен! Много уплашен. Той нахлу в къщата ни. Имаше пушка. Аз имах пистолет. Той беше младеж. Всъщност — тийнейджър. Едно от онези руси, синеоки момчета, които обичат парадите. Застрелях го. Той падна… — д-р Лезандър продължаваше да се люлее в креслото си. — Дотогава не бях стрелял с оръжие. Но нацистите бяха на улиците и те нахлуваха в домовете ни, какво можех да направя аз?
— Бяхте ли герой? — попитах.
Той се усмихна тънко и в усмивката му имаше болка.
— Не, не бях герой. Просто оцелях!
Проследих как дланите му се стягат и се отпускат върху подлакътниците. Пръстите на доктора бяха къси и затъпени, като здрави инструменти.
— Всички бяхме ужасени от нацистите, нали разбираш. Блицкриг. Кафявите ризи. Вафен ЕсЕс. Луфтвафе… Тези думи ни изпълваха с чист ужас. Но няколко години след като приключи войната срещнах германец. Бивш нацист. Едно от някогашните чудовища… — д-р Лезандър вдигна брадичка и се загледа в ято птици, които пресичаха хоризонта, запътени на юг. — Оказа се просто човек в крайна сметка. С лоши зъби, смрад на пот и с пърхот. Не супермен, а обикновен човек. Казах му, че съм бил в Холандия през 1940-та, когато нацистите ни превзеха. Той отвърна, че не е ходил там, но ме помоли… за прошка.
— А вие простихте ли му?
— Да. Макар че имах много приятели, смазани от онзи ботуш, простих на един от хората, които го бяха носили. Понеже той беше войник, беше изпълнявал заповеди. Това е стоманата в характера на германците, Кори. Те изпълняват заповеди, дори ако това означава да влязат в огъня. О, можех да ударя шамар на онзи човек. Можех да се изплюя в лицето му и да го прокълна. Можех да намеря някакъв начин да го преследвам до деня, в който ще умре, но аз не съм животно. Миналото си е минало, а спящите кучета е най-добре да бъдат оставени на мира. Нали?
118
„Сержант Саундърс“ („Sgt. Saunders“) — 1960 г., телевизионен сериал за поделение, сражаващо се в Европа и Африка през Втората световна война.
119
„Галантният отряд“ („The Gallant Men“) — американски телевизионен сериал (1963–1964) за поделение, което воюва в Италия през Втората световна война.