Върховният повелител

Сери сви рамене.

— Няма, в дългосрочен план – освен това имам усещането, че ако тези сачакански магьосници спечелят, няма да остане никакъв град. Така че, преди да се захванем за работа, ще ви отведа на едно много по-добро място. Сигурен съм, че няма да откажете и храна.

Докато се връщаше обратно към клетката, от която се беше появил, Сония го наблюдаваше напрегнато. В поведението му имаше една самоувереност, която не й беше позната отпреди. Той не се беше уплашил от Акарин, както беше очаквала. Двамата разговаряха така, сякаш си бяха имали работа и преди.

„Несъмнено той е един от хората, които са помагали на Акарин да намира шпионите. Но защо Акарин не ми каза, че Сери е замесен?”

Сери отключи един капак в задната част на килията и го отвори.

— Води, Гол.

Големият мълчалив мъж се преви на две и премина, след което започна да се спуска по една стълба. Последва го Такан, после Акарин. Сония се спря и погледна Сери. Той се ухили.

— Давай. Ще ти разправям, като стигнем до моето местенце.

Тя слезе по стълбата и се озова в широк коридор. Гол държеше лампа. Познатите миризми извикаха спомени за Пътя на крадците. Когато Сери се присъедини към тях, той кимна на Гол и двамата тръгнаха напред.

Вървяха няколко минути, после минаха през голяма метална врата и се озоваха в луксозно обзаведена гостна.

Нисичката маса в центъра й беше отрупана с чинии с храна, чаши и бутилка вино.

Сония се просна върху един от столовете и бързо изгълта няколко хапки. Акарин седна до нея и избра една от бутилките с вино. Веждите му се вдигнаха изненадано.

— Ти живееш по-добре от магьосниците, Сери.

— О, аз не живея тук – отвърна Сери и се настани в едно от креслата. – Това е мястото ми за гости. Такан беше отседнал тук.

— Крадецът беше изключително щедър – рече тихо Такан, кимвайки към Сери.

Крадецът? Сония се задави, преглътна и втренчи поглед в Сери.

Той улови погледа й и се ухили.

— Едва сега ти просветна, нали?

— Но... – Тя поклати глава. – Как е възможно?

Той разпери ръце.

— Упорита работа, хитри ходове, добри връзки... и малко помощ от вашия Върховен повелител.

— Значи ти си Крадецът, който помагаше на Акарин да намира шпионите?

— Точно така. Започнах, след като той ни помогна с Фергън – обясни Сери. – Искаше някой да му намира убийците. Някой с подходящите връзки и влияние.

— Разбирам. – „Значи Акарин е знаел за това още от изслушването за моето наставничество”. Тя се обърна и го погледна. – Защо не ми каза?

Устните на Акарин се изкривиха в лека усмивка.

— В началото не можех. Ти щеше да си помислиш, че съм измамил или накарал насила Сери да ми помага.

— Можеше да ми го кажеш, след като научих истината за ичаните.

Той поклати глава.

— Винаги се старая да разкривам само толкова, колкото е нужно. Ако ичаните те бяха заловили, те щяха да разберат от съзнанието ти за връзката ми със Сери. И както се оказа, добре, че връзката ни остана тайна. – Той се обърна към Сери. – Изключително важно е присъствието ни в Имардин да остане тайна. Ако ичаните прочетат за него в нечие съзнание, единственият ни шанс да спечелим битката ще бъде изгубен. Колкото по-малко хора знаят, че сме тук, толкова по-добре.