Убийството на султана
- Автор: Юмит Ахмед
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2248-6
- Переводчик: Елен Кирчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убийството на султана». Краткое содержание книги:
– А ти какво ще кажеш? – викна. – Защо ни забърка с разни педали… Чу ли какво направил на детето?
– Бога ми, не знаех, бате Хасан, иначе бих ли се забъркал с такива… Исках да припечелим нещо.
– Майната им на парите, да си загубим честта за нищо и никакво – и внезапно ме погледна. – А вие, коскоджа ми ти професор, защо работите с такива ненормалници?
Не ми дадоха възможност да се защитя.
– Какъв ти професор, тате, лъже те – извика Яъз. – Нали ти казах, че онзи професор е жена. Видях им снимката с оня педал Акън в дома му. Каза и името и, Незахат ли, Нюзхет ли, нещо такова.
Кривогледият поглед на Хасан натежа от съмнение и се превърна в заплаха.
– Кой си ти, бе? – избухна. – Какво искаш от нас?
– Нищо не искам – заекнах, а той се пресегна през бюрото да ме докопа. Нямаше време за мислене, обърнах се и извадих пистолета от чантата.
– Не мърдайте, ще стрелям!
Но гласът ми беше толкова немощен и неубедителен, че никой, включително Мансур, не повярва, че ще дръпна спусъка.
– Ама ти оръжие ли ни вадиш, кретен! – избумтя Хасан, смело гледайки в дулото. – Ей сега ще ти навра пистолета отзад.
Срам, срам, срам… Ах, страхливецо Мющак, ах, каква работа имаш с такива хора? Кой си ти, та да се бъркаш в такива рисковани дела? Ръката ми с пистолета се разтрепери, опитах да я подкрепя с другата, но напразно, затрепери още повече.
– Не знаеш дори как да го държиш, махни го тоя пистолет.
Пренебрегналите ме след думите на Хасан Мансур и Яъз
започнаха да се приближават през бюрото. Насочвах безнадеждно пистолета ту към единия, ту към другия.
– Не се приближавайте, ще стрелям. Не се приближавайте, за Бога, ще натисна спусъка…
Завърших думите си, вгледан в Мансур. Огромна грешка. Не успях да се обърна и се олюлях от юмрука на Яъз. В същия момент Мансур беше стиснал пистолета с две ръце. Но не се отказах, с все сили се вкопчих в бащиното ми оръжие, като междувременно онова псе Яъз ме блъскаше с юмруци в главата. Слава Богу, беше категория перо и ударите му не бяха толкова силни…
– Не го пускайте, само не го пускайте – нападна ме Хасан от другата страна на бюрото, помагайки на сина си. Положението беше страшно и докато с последни усилия се мъчех да си върна оръжието, ръката ми докосна спусъка и бащиният 38-милиметров „Колт“ избухна шумно. Изведнъж олекнах като перце; и тримата бяха залегнали на пода. Гласът на психопата от тъмната пещера на душата ми отекна весело в ушите ми. „Видя ли? Как напълниха гащите. Я сега им пусни по един в главата…“
Не чак толкова, но все пак отново натиснах спусъка… Миличкият избумтя като топа на Завоевателя… По пода напада мазилка от тавана.
– Казах ви да не се приближавате…
Ония на пода се разтрепериха от страх. Заотстъпваха като червеи с ръце над главите. Колко прекрасно било усещането, че хората се боят от теб…
– Защо не ме изслушахте… Исках само да поговорим – и погледнах пребледнелия, опулен Хасан. – Синът ти не е прав, не съм измамник, не разбрахте ли? Няма да ви тикна в затвора.
– Но аз ще го направя.
Познатият глас беше на Али, застанал пред рафтовете, където се бяха спотаили негодниците. Гледаше ме окуражително, скръстил ръце на гърдите.
– Браво, професоре, впечатлен съм, представлението беше страхотно.
44
„Ако децата не убият бащите си, никога няма да пораснат“
Понякога разсъдъкът ви се замъглява, вълнението обзема цялото ви същество и въпреки че се каните да предприемете нещо, което би ви унищожило, ентусиазмът ви пречи да видите истината под носа ви – мисля, че беше станало точно така. Макар наученото в железарския магазин да засили вероятността да съм убиец, се превъзнесох от гордост, че съм използвал бащиния си пистолет. А като малък се страхувах дори да го погледна. Може би смъртта на бащата беше необходима за израстването ни. Да не би Фройд да е имал предвид това в изследването си „Достоевски и отцеубийството“? Ако не убият бащите си, децата никога не порастват. Естествено, в преносен смисъл. Бащите са представители на отминала култура и за да се отърват от тежестите на миналото, децата трябва да се отърват от тежестта на родителите си – това ли искаше да каже известният психоаналитик? Колко далечно от културата по тези земи съждение… Ние тук дори да убием бащите си в прекия смисъл, не можем да го сторим в преносния. Винаги изпитваме нужда от фигурата на бащата.
Но както и да е, въпреки че бялата луминесцентна светлина в кабинета с нисък таван на главен комисар Невзат да беше студена поне колкото тази в железарията, незнайно защо тук се чувствах по-добре. А бях извършил нарушение, използвайки оръжие в жилищен квартал. Колкото и да ме защитаваше Али, заявявайки: „Професор Мющак се отбраняваше“, дори самото носене на оръжие си беше съмнителна постъпка. Освен че нееднократно в хода на разследването бях укрил информация