Убийството на султана
- Автор: Юмит Ахмед
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2248-6
- Переводчик: Елен Кирчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убийството на султана». Краткое содержание книги:
Естествено, Невзат знаеше всичко това. Може би не в такива подробности като мен, но можеше да ги научи от всеки историк, специалист по темата. Но той се интересуваше не само от великия владетел, а искаше да чуе от мен житейската история на необикновения падишах. И колкото се интересуваше от живота на Завоевателя, толкова и от това дали съм убил Нюзхет.
– Да, Текфур или Султан Чаир94– повтори, затваряйки пронизително звънящата от влизането ни в кабинета радиостанция. – Защо Завоевателя е отишъл там?
– Заради нов поход, разбира се – оставих полупразната чаша с вода на бюрото. – Но не се знае накъде е възнамерявал да потегли.
Вдигна вежди сякаш изненадан.
– Как така не се знае? Огромна войска от десетки хиляди тръгва от столицата на многодневен поход. Поход, който ще доведе до война… Ако не се знае целта, как се правят приготовления?
Хвърлих му питащ поглед.
– За мен също е странно. Но Завоевателя е бил изключително потаен. Не се е доверявал никому освен на себе си, обаче сложната организация за война естествено налага поне командирите да знаят къде отиват. Защото се твърди, че за този поход са били свикани триста хиляди войници.
– Тристахилядна армия, а… – повтори възторжено. – Сигурно са тръгнали срещу страшен противник… Кой е бил предполагаемият?
Дори нашите новоизлюпени историци не биха задали толкова точен въпрос.
– Има три предположения. Поне на османските историци. Първото е война с мамелюците95. Враждата заради ремонта на водоизточниците по пътя на поклонението е довела до война за хегемония между двете държави. Изхождайки от това, може да се твърди, че Завоевателя е тръгвал към Египет.
Второто предположение е десант на Родос. Завоевателя не е могъл да забрави провала на последния поход към Родос и много искал да превземе от неприятеля този остров, който бил като цирей в Средиземно море.
Третата вероятност е превземането на Италия. Армията, която изпратил там през 1480 г. под командването на Гедик Ахмед паша, превзела Отранто и подготвила почвата за превземането на Ботуша от османците. Но тъй като войската се насочила към Анадола, вероятността за Родос или Италия става много малка. Предполагаемата цел е бил Египет.
Невзат гледаше очаквателно, сякаш нещо му убягваше.
– Другата възможност…
Този полицай определено познаваше живота на Завоевателя много добре.
– Има още една вероятност – усмихнах се закачливо. – Но сега няма да я кажа. Може би, след като научите какво е станало, сам ще стигнете до нея.
Поклати глава със съмнение.
– Не ми се вярва, но щом така преценявате…
– Сигурен съм, че ще се досетите… Както и да е… Султан Мехмед Завоевателя тръгнал на последния си поход през пролетта на 1481 година. Разбира се, не е предполагал, че ще му бъде последният. Подготвил се за следващата война с голямо въодушевление както винаги… Напуснал двореца с подобаваща на император церемония, стъпил в Юскюдар в приповдигнато настроение и нямало никакъв признак за болест. Но напоследък бил доста напълнял, също като баща си страдал от подагра, смята се, че е имал и ревматизъм. Със силни болки при криза. Дори няколко години преди това заради ужасните болки от подаграта не излязъл на поход, а изпратил везирите си. Сиреч, когато се е чувствал зле, е могъл да отложи похода или да прати везирите. Но сега лично предвождал войската.
Докато той преминавал през Юскюдар, румелийската армия прекосявала Чанаккале, а на анадолската бил наредил до средата на май да се съсредоточи в Коня. Това били рутинни действия. Най-обикновени за опитни войници, свикнали да тичат от фронт на фронт. Чак докато тръгналата от столицата войска не стигнала до Текфур или Султанския Чаир.
Млъкнах, гърлото ми беше пресъхнало; протегнах ръка към чашата с вода и продължих.
– Ето един факт, който може да ви се стори интересен, понеже сте запален по историята: местността, наричана Царската ливада, е много близо до мястото на самоубийството на картагенския вожд Ханибал, паднал в капана на римляните. И още нещо важно: Константин Велики, направил Константинопол столица на Римската империя, също е починал наблизо. Не се знае дали Завоевателя е имал тази информация. А и да е знаел, не е ясно дали това е щяло да го утеши, умирайки толкова млад…
Изпих и последната капка вода от чашата. Невзат изсипа останалата в шишето вода до половината на чашата ми, която бях пресушил като героя от приказката, който носел месо до пръсване и вода до спукване. Само и само да продължа разказа си.
94
Царската ливада, една от постройките на Влахерна на Мраморно море. – Б.пр.
95
Мамелюци е военна каста, властваща в Египет, с огромно влияние в Близкия изток. – Б.пр.