Убийството на султана

Бързо посегнах към чашата чай, за да вкарам в стомаха си полепналите по гърлото ми парченца тесто със сусам.

– Това не знаех – рече Невзат със съжаление. – Нямам много точна информация за историята си.

Докато топлата течност се стичаше към стомаха, оставяйки тръпчив вкус в устата ми, го подкрепих:

– За съжаление е така. Но не бива да забравяме, че въпреки случилото се хипотезата за отравяне все още е само идея. Не е доказано убийството на Завоевателя.

Очите му блеснаха умно.

– Понеже няма нито свидетели, нито улики, нали?

– Точно така… Само едно стихотворение… Намерило място в произведението на историк от онзи период, Ашъкпашазаде… – и се опитах да си го припомня. – Ако не греша, беше „Кой даде лечебния сироп на хана / Жадно го изпи султанът / Разкъса дробовете му сиропа / И гърлото му изгоря / Защо, попита, докторите ме убиха / Защо душата и дъха ми изгориха.“ Има още няколко стиха, но не ги помня.

– Защо докторите ме убиха – повтори Невзат. Очите му бяха притворени, лицето изопнато. – Наистина будещи съмнение слова. Добре, а след това, в наши дни, имам предвид преди госпожа Нюзхет, никой ли не повдигна този въпрос? Че Завоевателя може да е бил отровен?..

– Видяхте книгата в дома на Нюзхет от немския историк…

Умният полицай веднага се досети.

– Франц Бабингер…

– Същият… Авторът на„Султан Мехмед Завоевателя и епохата му“… Книгата е издадена за петстотната година от завладяването, през 1953-та. В нея Бабингер пише, че султан Мехмед Завоевателя може да е бил отровен. Ако не ме лъже паметта, има една такава фраза: „Наличието на твърде много врагове и детайлите около смъртта на Завоевателя говорят за вероятно отравяне.“ По-късно, през 1964 г., художникът и музеен деятел Елиф Наджи предлага да се отвори гробът на Завоевателя и да се направи токсикологичен анализ. Известно е, че пресата по онова време проявява голям интерес. Говори се дори, че Абди Ипекчи91е провел открито заседание по темата.

Чел съм писаното тогава, мнозина – от музейни директори до тогавашния мюфтия, от журналисти до хора на изкуството – твърдят, че няма пречки за отварянето на гроба. Но после темата се приключва по някакви причини. Понякога са възниквали дребни дискусии, писани са разни текстове, дори и книги, но въпросът повече не дошъл на дневен ред. Но е очевидно, че въпреки опасностите нашата Нюзхет е решила да го възобнови.

Невзат сплете пръсти на бюрото.

– Въпреки опасностите ли? Какво опасно има да се каже, че Завоевателя е бил отровен?

Дали не знаеше за това? Не, изпитваше ме. Щом главният комисар искаше да ме провери, не биваше да го разочаровам.

– Опасността да те набедят за клеветник на славната ни история – поясних. – Опасението да не те изкарат предател на нацията и държавата…

Много добре знаеше за какво говоря, но продължи да ровичка.