Убийството на султана
- Автор: Юмит Ахмед
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2248-6
- Переводчик: Елен Кирчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убийството на султана». Краткое содержание книги:
от полицията, не бях и казал, че ще се срещна с копачите на гробове. Естествено, не го признах. Разказах как веднага след телефонния разговор с Мансур съм напуснал болничната стая и съм търсил комисар Али, после съм попитал за него дежурния полицай и поради липса на достатъчно време се е наложило сам да отида на срещата. Но следящият ме на всяка крачка Али всъщност знаеше това. А главен комисар Невзат, забил поглед в лицето ми, за да не пропусне и най-малката подробност, следящ изключително внимателно всяка мимика и жест, не ме притисна повече, макар да натякна: „И за един телефон ли нямахте време?“ Може би изчакваше. Вероятно и той размишляваше за отварянето на гроба на Завоевателя.
– Значи сме се излъгали – каза разочаровано. – Явно госпожа Нюзхет е възнамерявала да отвори не гроба на Мурад II, а на султан Мехмед Завоевателя. Но всъщност съществува ли такава вероятност? Тоест възможно ли е Завоевателя да е бил отровен?
Приличаше повече на амбициозен учен, изследващ смъртта на историческа личност, отколкото на полицай, опитващ се да разнищи престъпление с неизвестен извършител.
– Става дума за отколешен спор – казах, преди да отхапя от геврека, с който ме почерпи Невзат… – За дискусия, започнала след смъртта на султан Мехмед Завоевателя в местността Султан Чаир…
Леко отметна глава. Сякаш така щеше да ме вижда и разбира по-добре.
– И аз съм чувал такива твърдения…
Бързо сдъвках залъка си.
– Да, заради това са въстанали еничарите… В града започнал метеж. Нападнали еврейския квартал и насекли великия карамански везир Мехмед паша.
Бързо посегнах към чашата чай, за да вкарам в стомаха си полепналите по гърлото ми парченца тесто със сусам.
– Това не знаех – рече Невзат със съжаление. – Нямам много точна информация за историята си.
Докато топлата течност се стичаше към стомаха, оставяйки тръпчив вкус в устата ми, го подкрепих:
– За съжаление е така. Но не бива да забравяме, че въпреки случилото се хипотезата за отравяне все още е само идея. Не е доказано убийството на Завоевателя.
Очите му блеснаха умно.
– Понеже няма нито свидетели, нито улики, нали?
– Точно така… Само едно стихотворение… Намерило място в произведението на историк от онзи период, Ашъкпашазаде… – и се опитах да си го припомня. – Ако не греша, беше „Кой даде лечебния сироп на хана / Жадно го изпи султанът / Разкъса дробовете му сиропа / И гърлото му изгоря / Защо, попита, докторите ме убиха / Защо душата и дъха ми изгориха.“ Има още няколко стиха, но не ги помня.
– Защо докторите ме убиха – повтори Невзат. Очите му бяха притворени, лицето изопнато. – Наистина будещи съмнение слова. Добре, а след това, в наши дни, имам предвид преди госпожа Нюзхет, никой ли не повдигна този въпрос? Че Завоевателя може да е бил отровен?..
– Видяхте книгата в дома на Нюзхет от немския историк…
Умният полицай веднага се досети.
– Франц Бабингер…
– Същият… Авторът на„Султан Мехмед Завоевателя и епохата му“… Книгата е издадена за петстотната година от завладяването, през 1953-та. В нея Бабингер пише, че султан Мехмед Завоевателя може да е бил отровен. Ако не ме лъже паметта, има една такава фраза: „Наличието на твърде много врагове и детайлите около смъртта на Завоевателя говорят за вероятно отравяне.“ По-късно, през 1964 г., художникът и музеен деятел Елиф Наджи предлага да се отвори гробът на Завоевателя и да се направи токсикологичен анализ. Известно е, че пресата по онова време проявява голям интерес. Говори се дори, че Абди Ипекчи91е провел открито заседание по темата.
Чел съм писаното тогава, мнозина – от музейни директори до тогавашния мюфтия, от журналисти до хора на изкуството – твърдят, че няма пречки за отварянето на гроба. Но после темата се приключва по някакви причини. Понякога са възниквали дребни дискусии, писани са разни текстове, дори и книги, но въпросът повече не дошъл на дневен ред. Но е очевидно, че въпреки опасностите нашата Нюзхет е решила да го възобнови.
Невзат сплете пръсти на бюрото.
– Въпреки опасностите ли? Какво опасно има да се каже, че Завоевателя е бил отровен?
Дали не знаеше за това? Не, изпитваше ме. Щом главният комисар искаше да ме провери, не биваше да го разочаровам.
– Опасността да те набедят за клеветник на славната ни история – поясних. – Опасението да не те изкарат предател на нацията и държавата…
Много добре знаеше за какво говоря, но продължи да ровичка.
91
Али Агджа убива главния редактор на вестник „Миллиет“ Абди Ипекчи през февруари 1979 година. – Б.пр.