Убийството на султана

– Какви ги дрънкаш – скастри го баща му. – Кога ти показа снимката, Акън?

Лицето му се зачерви и не можа да отговори. Докато младият нехранимайко, който можеше да доведе до смъртта ми, се гънеше пред баща си, успях да отворя чантата.

– Говори, синко! Кога ти показа Акън онази снимка? – повтори Хасан, чието търпение се изчерпваше.

– Преди два дни… – преглътна. – Показа ми я преди два дни. Вечерта, когато заедно излязохме оттук…

Преди два дни… Вечерта на убийството на Нюзхет… И на нападението срещу Акън… Този ли разбойник е бил с Акън? И аз заедно с двамата гробищни обирджии зяпнах изненадано Яъз.

– Заедно ли тръгнахте с Акън?

Питаше Мансур. С тон и поглед, питащи как можа да направиш тази грешка.

– Предложи да отидем до Бейоглу да пием бира. И аз тръгнах…

Хасан попита наивно, без да разбира случилото се:

– Пиян ли погледна снимката? Може да не си разбрал какво виждаш?

Яъз не издържа повече и обвинително ме посочи:

– Не, татко, не разбираш, този човек е измамник…

Останалите двама разтревожено се обърнаха към мен.

– Яъз прави голяма грешка – поклатих глава, стиснал здраво дръжката на пистолета в чантата с дясната си ръка. – Не съм измамник. Аз съм преподавателят на Акън. Професор по история… Ако искате, ще ви покажа документите си…

Думите ми бяха толкова разумни и логични, че Хасан отново се обърна към сина си:

– А бе, синко, ти откачи ли? Защо наричаш господин Мющак измамник? Какво пи, бе?

Момчето подскочи, обидено от неразбирането.

– Нищо не съм пил, татко… Нищо не пих, ама оня Акън се оказа педераст.

Баща му поклати глава, без да схване казаното.

– Какъв педераст, бе? Чуваш ли се какво говориш? Какво лошо ни е направил Акън?

– Педераст! Твоят Акън е педераст… Защо не разбираш, татко, той ме заведе у тях…

Хасан спря.

– Педераст ли? Какво значи това? Педераст значи?

Олюля се, сякаш беше получил юмрук в лицето.

– И тоя педераст те заведе у тях?

След разкриването на тайната Яъз се разплака.

– Не знаех, татко, ако знаех щях ли да отида? Каза ми: „Хайде да си допием вкъщи.“ Откъде да знам, рекох си, щом ще вършим бизнес, по-добре да се сближим.

– Какви ги дрънкаш, бе? – ококори се ужасено баща му и гневно сграбчи сина си за яката. – Какво значи сближим?

Момчето се разтрепери.

– Не, татко, не е каквото си мислиш… Нищо не се е случило.

– Как така не се е случило? Нали си отишъл в дома му?

– Отидох, но спасих честта си. Когато сложи ръката си там, разбрах намеренията му. Ей сега ще ти покажа, копеле мръсно… Мислех, че е пукнал.

– Кажи ми истината – разтърси го Хасан, сякаш нямаше значение дали синът му е убил някого. – Онзи педераст пипна ли те?

Мъжкото момче на мъжагата изправи глава и рече гордо:

– Дори с пръст не ме пипна. Казвам ти, че го оставих, мислейки го за мъртъв – и показа посиненото си лице и раната на устата. – Той също се опита да ме удари. Разбира се, не успя. Строших му кокалите на педалчето… Оставих го целия в кръв…

Накрая Хасан май се съгласи и пусна яката на сина си, но отправи гневен поглед към Мансур.