Убийството на султана
- Автор: Юмит Ахмед
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2248-6
- Переводчик: Елен Кирчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убийството на султана». Краткое содержание книги:
Да, упоритостта и се сломи и май започна да ми вярва.
– Все пак махни това оръжие… Няма причина убийците да те търсят – усмихна се. – А и си толкова несръчен, че накрая ще се нараниш…
Най-простото беше да се съглася, а и нямаше друг начин да убедя умната си братовчедка. Освен това времето напредваше и след малко трябваше да бъда в железарията на Зейрек.
– Права си – измърморих и се стегнах. – Сто пъти съжалих, че съм взел оръжието… Но какво да правя! Много се уплаших…
43
„Прекрасно било усещането, че хората се боят от теб“
На слизане от таксито снегът беше намалял или почти спрял, но дори това беше достатъчно улицата да се покрие с мека бяла пелена. Заради това шофьорът ме свали в началото и… „Нямам вериги, господине, и не мога да изкача наклона.“ По стръмната улица не светеше нито една лампа, но за щастие мекият отблясък от снега разпръскваше тъмата и правеше невидимото видимо. Докато предпазливо изкачвах наклона, се оглеждах с присвити очи да не пропусна „Яката железария“. Но не само железария, ами и един дюкян нямаше. Сигурно беше по-напред. Плюх си на краката.
Наближавайки ъгъла, внезапно просветна. Фаровете на огромен пътнически автобус. Вероятно идваше откъм джамията „Молла Зейрек“. От бившата Пантократска църква, един от най-величествените храмове на Константинопол… Храмът, в който по време на обсадата се затворил Генадий в знак на протест срещу обединението на православни и католици. Султан Мехмед Завоевателя настоял да го намерят след превземането на града, но не го открили в църквата, понеже бил пленен от еничарите и продаден в робство на богат турчин от Одрин. Младият султан платил многократно повече злато за откуп и направил Генадий православен патриарх. Докато автобусът преминаваше, оставяйки дълбоки следи от гуми в снега, мислех за сложната личност на султан Мехмед Завоевателя. Воин, тичал от поход на поход по време на владичеството си, опитвайки се да превземе света, чувствителен поет, написал великолепни любовни стихове, широко скроен човек, гарантирал законово вероизповеданията на народите в държавата си, султан, дръзнал да направи всичко необходимо за постигането на целта си и интелигентен владетел, събрал в двореца си учените от Изток и Запад. Кой от тях е бил Завоевателя? Може би никой, може би всички. Кое е правил по задължение и кое – за удоволствие? Трудно е да се прецени, сложна личност. Мисля, че това е привлякло и Нюзхет. Многопластовата личност. И не само това, разбира се, сигурно по-важен е бил подходът на изследване в проекта. Да направиш профил на владетел, използвайки психиатрични и исторически методи. Дали беше възможно? Дори да беше, доколко можеше да се доближиш до истината с този подход? Доколкото историята може да разкрие истината за миналото, дотолкова…
Но това вече нямаше значение. Каквото и да са били намерението или подходът, един учен беше убит заради наченат проект. Това беше диващина. Да де, но дали е сигурно? Дали Нюзхет беше убита заради проекта за Завоевателя? След като Сезгин не е убиец и Шазие, в която никога не съм се съмнявал достатъчно, доказа алибито си за времето на убийството, остава единствено онзи асистент на Тахир Хакъ с конската физиономия… Дори ударил Акън. Ако не бяха го спрели, сигурно още там е щял да разкъса момчето… Като се добави поведението му в сутрешното задръстване, завършен психопат… А разказът на Адем Дилли? Че ме видял на същата улица по време на убийството… Но това не е нещо ново. Зная, че съм бил там. Онова, което не зная, е дали аз съм забил ножа за писма в шията на Нюзхет. И Адем Дилли не го знае, но си мисли, че знае. Сигурен е, че батко Мющак е убил кака му Нюзхет. Глупости! Защо да я убивам? Защо ли? Защото ми съсипа живота. Натика ме в миша дупка, накара ме да страдам, да изгарям от ревност, превърна ме в безмилостно, яростно и самотно чудовище… Не, не… Не я убих аз. Само изпаднах в криза. И Шазие го каза, не било твърде вероятно човек в пристъп на психогенна фуга да убие някого. Каза, че не е твърде вероятно, но не каза, че е невъзможно. Човешкият мозък бил страшна машина и тайните му все още не били разгадани… Тоест? Тоест, както предполага Адем, може и аз да съм убил Нюзхет… Глупости бръщолевя… Отново изконното чувство за вина на Серхазинови… Болезненият навик да се чувстваш отговорен за всяко зло… „най-важното за измъкването на родината от това жалко състояние е дословно и точно да изпълняваме задълженията си. Онези, които не носят дълга в кръвта и сърцата си…“ Завет, който по думите на баща ми прониква в кръвта и душата, въздействащ като пистолета в чантата ми… Като рекох пистолет, та настръхнах. Стори ми се, че усещам нечий поглед в тила си. Обърнах се и погледнах назад. Естествено, нямаше никой, само зимна хипохондрия… Тръгвайки отново, забелязах осветената табела на „Яка железария“… На входа на най-неугледния и висок блок двайсет метра по-нататък на ъгъла.