Червени морета под червени небета

— Добър вечер, Равел. Изглеждаш малко… понижен.

— Доволен съм от живота — заяви Локи. — Но честно, Джабрил, оставих „Вестоносецът“ в твои ръце за колко време — имаше ли час? И виж какво се случи.

— Сега е много по-добре, да му се не види! — обади се някой зад гърба му.

— О, съгласен съм! — заяви Локи, решил, че следващите няколко дни щяха да са безкрайно по-приятни, ако Равел преглътне и последните остатъци от гордостта си по повод кратката си кариера на капитан. — Съгласен съм с цялата си проклета душа!

Езри си проби път през тълпата и се покачи на кабестана. Беше достатъчно широко, че да може да седне там с кръстосани крака. Тя наду свирката още два пъти и кресна:

— Готови ли сте долу?

— Готови! — чу се вик откъм един от люковете.

— По местата! — изкомандва Езри. Локи се промъкна до Джийн и натисна един от дългите дървени лостове. Този кабестан бе по-широк от кабестана на борда на „Вестоносецът“ и за да го задвижат, трябваха още двайсетина моряци. Всички места се запълниха за секунди.

— Така! — извика Езри. — Налягай! Отпусни! Налягай! Отпусни! Крака и рамене! Сега по-бързо — завъртете я тази малка кучка! Знаете, че го искате!

Локи натисна лоста си и усети как песъчинките се размърдаха и заскърцаха под краката му и започнаха да го бодат по чувствителната кожа между пръстите и по босите ходила. Но никой друг не се оплакваше, затова той прехапа устни и се принуди да търпи. Езри наистина се въртеше, а въжето на котвата с дрънчене излизаше от водата. Откъм лявата страна на носа неколцина моряци го закрепиха. След няколко минути тласкане Езри спря въртенето на кабестана с рязко надуване на свирката.

— Налягай силно! — извика тя. — Прикрепете котвата ляво на борд!

— Ляво на борд! — гръмна гласът на Дракаша. — Предни и главни марсели!

И пак тичане, и пак свирки, и пак суматоха. Езри скочи на крака върху кабестана и изкрещя бърза поредица от заповеди:

— По мачтите, вдигаме предни и задни марсели! Главните платна за курс ляво на борд! Предни платна! — имаше и още, но Локи спря да слуша, защото се опитваше да проумее какво става. „Отровната орхидея“ беше закотвена с една котва в спокойно море, духаше лек североизточен вятър. Дрейфът беше изтласкал кораба надолу. Напред нямаше вятър. От малкото, което успя да проумее от командите на Езри, разбра, че корабът ще се изтегли малко назад, а след това ще завие на изток така, че вятърът да духа откъм левия борд.

— Предна и задна вахта, по местата! Постови по мачтите, отваряйте си очите! — Езри скочи на палубата. Тъмни силуети се закатериха нагоре по въжените стълби. Скрипци и въжета скърцаха в сгъстяващия се мрак, а през люковете на палубата се изкачваха още и още моряци и се вливаха в суматохата.

— Помиярската вахта! Помиярска вахта, отивайте в „долната крепост“ и не се пречкайте! Вие двамата — не! — Езри спря Локи и Джийн, когато те тръгнаха заедно с останалите, и им посочи кърмата. — Шкафът за инструменти под стълбището дясно на борд, към задната част на кораба. Вземете метли, пометете пясъка и го съберете обратно в кофата. След това приберете лостовете на кабестана.