Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
Така и направиха — досадна работа под колебливата светлина на алхимичните фенери, често прекъсвана от заети или нелюбезни моряци. Локи метеше навъсено, но после Езри застана между него и Джийн и прошепна:
— Не се впрягайте заради това — то ще улесни страшно много отношенията с бившия ви екипаж.
Проклети да са, ако не е права, помисли си Локи — може би точно малко унижение в повече, струпано на главите на Равел и Валора, беше нужното, за да се потисне негодуванието на бившия им екипаж.
— Моите благодарности — прошепна той.
— Знам си работата! — тросна се тя. — Всичко да е точно така, както сте го намерили. После отивайте в долната крепост и не мърдайте оттам.
И Езри се загуби сред моряците, които извършваха десетина деликатни задачи. Локи върна метлата в шкафа и се помъкна към носа, следван от Джийн. Над тях плющяха и се разгъваха платна, скърцаха натягани или донагласяни въжета, мъже и жени си подвикваха меко, докато се трудеха високо горе във въздуха, на десетки стъпки от палубата.
„Отровната орхидея“ бавно взе курс ляво на борд, остави зад себе си последното бледно сияние на спусналото се зад хоризонта слънце, сякаш изплаваше от някаква призрачна златна порта, и пое на път под първите вечерни звезди, които сияеха още по-ярко на мастиленосиньото източно небе.
За Локи бе приятна изненада да открие, че Джабрил е запазил място за тях двамата с Джийн — не някое от по-хубавите близо до входа, но все пак имаше достатъчно място, за да се наместят до левия борд, където беше доста тъмно. Тези, които се бяха настанили на по-хубавите места, като че не недоволстваха и им правеха място, докато те се промъкваха покрай тях. Само неколцина, като Мазука и Аспел, мълчаха недружелюбно — но нищо по-лошо не им се случи.
— Май вие двамата наистина също сте от робите на галерата като нас — рече Джабрил.
— Роби на галера щяхме да сме, ако Равел не ни беше изкарал от Обветрената скала — обади се някой, когото Локи не разпозна. — Той може да е тъп шибаняк, но заради това сме длъжни да не му отказваме другарството си.
„Благодаря ти, че се обади, като ни изхвърлиха през борда“ — помисли си Локи.
— Да, за тъпия шибаняк съм съгласен — обади се Мазука.
— А това за другарството важи за всички — изрече Джийн бавно и внимателно, с тона, запазен за хора, които едва се сдържа да не удари. — Орин не е сам, нали?
— Тук вътре е тъмно — рече Мазука. — А ние сме много и сме наблъскани натясно. Мислиш ли, че можеш да действаш достатъчно бързо, Валора? Мислиш ли, че можеш да останеш буден достатъчно дълго време? Двайсет и осем срещу двама.
— Ако палубата между мен и теб беше празна, ти щеше да се напикаеш в брича в мига, в който аз изпукам с кокалчета — изръмжа Джийн.
— По-полека, Жером — сгълча го Локи. — Всички ние можем да…
В тъмното се чу шум от боричкане, после нещо тупна тежко. Мазука извряка, все едно го душеха.
— Плеши, копеле тъпо! — изсъска непознат глас. — Само да си вдигнал ръка срещу тях, и Дракаша ще те убие, ясно?
— Заради теб ще стане още по-тежко за всички ни — рече Джабрил. — Не си ли чувал за Замира Дракаша? Ядосаш ли я, можем да изгубим шанса си да влезем в екипажа. Само да си посмял, Мазука, и ще разбереш какво е двайсет и осем срещу един. Обещавам ти, да го еба.
В мрака се разнесе одобрително мърморене и болезнено пъшкане, когато онзи, който беше стиснал гърлото на Мазука, го пусна.
— Мир! — изохка той. — Няма… няма да ни съсипвам. Не и аз.
Нощта беше топла и от топлината от трийсет мъже, наблъскани натясно, бързо стана задушно въпреки малкия отдушник по средата на палубата на бака. Щом очите на Локи свикнаха с тъмното, той успя да различи по-ясно силуетите на мъжете наоколо. Бяха налягали и насядали един до друг като добитък. Наоколо на кораба кипеше дейност. По палубата на бака тропаха крака, на долната палуба моряци щъкаха насам-натам, смееха се и си подвикваха. Вълните се плискаха и носът ги разсичаше със съскане, а откъм кърмата се чуваше неспирен шум от тежка работа. Някой крещеше заповеди.
По-късно им дадоха оскъдна вечеря от позатоплено осолено свинско и по половин мях воняща помия, която комай произхождаше от бирата. Мъжете неловко си подаваха храната и пиенето — колена и лакти постоянно се забиваха в кореми и чела, докато най-сетне всички получиха дажби. Последва събирането на меховете и тенекиените паници, което беше не по-малко наказание, а после мъжете се запрепъваха един през друг на път към посраните въжета. Най-сетне Локи се намести на тясното си местенце, долепил се до гърба на Джийн, и изведнъж му хрумна нещо: