Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
Ти се усмихна едвам-едвам и каза прости ми, прости ми, прости ми, че влязох така в твоя дом.
– Нашият дом, ако ти желаеш.
– Не знам дали нямаш някаква... Дали нямаш... не знам, някаква връзка, която... – Пое въздух: – Дали няма друга жена. Не искам да руша нищо, което...
– Аз дойдох да те търся в Париж. Не си ли спомняш?
– Да, но...
– Няма никаква жена – излъгах за трети път като апостол Петър.
На такава основа подновихме нашата връзка. Знам, че беше неразумно от моя страна, но исках да я задържа на всяка цена. Тогава тя се огледа. Погледът й се насочи към стената, където бяха картинките. Приближи се. Протегна ръка и както правех аз като малък, леко докосна с два пръста миниатюрата на Абрахам Миньон, на която беше изобразен разкошен букет от жълти гардении в керамична саксия. Аз не й казах очите ти са на пръстите, а се усмихнах щастливо. Тя се обърна, въздъхна и каза всичко си е както преди. Както съм си го спомняла всеки божи ден. Застана пред мен и неочаквано спокойно ме попита защо дойде да ме търсиш?
– За да възстановя истината. Защото не можех да приема, че толкова години си живяла с мисълта, че съм те обидил.
– Аз...
– И защото те обичам. А ти защо дойде?
– Не знам. Но и аз те обичам. Може би дойдох за... Не, нищо.
– Кажи. – Хванах двете й ръце, за да я накарам да говори.
– Ами-и-и... за да поправя грешката, която допуснах поради слабост на двайсет години.
– И аз не мога да те съдя. Случи се така, и толкоз.
– Освен това...
– Какво?
– Освен това защото не можех да забравя погледа ти там, на площадката пред дома ми.
Усмихна се, замислена за нещо свое.
– Знаеш ли как изглеждаше? – попита.
– Като продавач на енциклопедии.
Избухна в смях, твоят смях, Сара! И каза да, да, да, точно така. Но веднага се овладя и каза върнах се, защото те обичам, да. Ако ти приемаш това.
Повече не помислих колко пъти бях излъгал тази сутрин. Даже не бях способен да ти кажа, че когато стоях пред теб в Huitième Arrondissement, ти с ръка на вратата, сякаш всеки момент ще я хлопнеш под носа ми, ме обхвана паника, никога не съм ти казвал това. Там, като добър продавач на енциклопедии, не се издадох. Но дълбоко в душата си знам, че отидох в Париж, в твоя дом на quarante-huit rue Laborde, за да чуя, че не искаш и да знаеш за мен, и така да затворя една глава, без да се чувствам виновен и за да имам добър повод да плача. Но след като беше казала „не“ в Париж, Сара се появи в Барселона и каза с удоволствие бих изпила едно кафе.
327 „Формите на съдържанието“ (ит.) – труд на Умберто Еко. – Б. пр.
328 Герои от романа на Гьоте „Сродства по избор“. – Б. пр.
329 Двойно избирателно сродство (лат.). Терминът „избирателно сродство“ е въведен от шведския химик Торберн Бергман (ХVІІІ в.) за означаване на реакционната способност на веществата. Гьоте пренася научното понятие за взаимното привличане и отблъскване на елементите в сферата на човешките отношения. – Б. р.
330 „Маси и власт“ (нем.). – Б. пр.
* * *
Адриа, в инвалидна количка, гледа кабинета от прага. В ръцете си стиска мръсен парцал, не беше позволил на никой да му го отнеме. Адриа гледа кабинета. Една много дълга минута, както се стори на всички. Пое дълбоко въздух и каза тръгваме когато кажете; за него тази минута беше само миг. Желязната ръка на Джонатан хвана количката със зле прикрито нетърпение и я обърна към външната врата. Адриа посочи Шеви и каза Шеви. Посочи Бернат, чиито очи бяха насълзени, и каза Бернат, посочи Шениа и каза Текла. А когато каза на Катерина Лола Чика, за първи път в живота си Катерина не го поправи.
– Ще се грижат добре за него, не се безпокойте – каза някой от оцелелите.
Изпращачите слязоха мълчаливо, като гледаха изкосо светлината на асансьора, с който слизаха Адриа, инвалидната количка и Джонатан. Когато вече бяха долу, на Бернат му се стори, че след като излезе от асансьора и видя всички отново, Адриа не ги позна. За миг в очите му се мярна силна уплаха.
За десет дни безпокойството беше достигнало краен предел. Би тревога Катерина, когато Адриа се загуби в апартамента. При славянските литератури, оглеждаше се уплашен.
– Къде искате да отидете?
– Не знам. Къде съм?
– Вкъщи.
– В чия къща?
– В своята къща. Знаете ли коя съм?
– Да.
– Коя съм?
– Онази ... такова. – Дълга пауза. Уплашен: – Нали? Или пряко допълнение? Или подлог! Подлог, нали?
Същата седмица беше ровил в хладилника, мърмореше все по разтревожено и Джонатан, болногледачът, който караше нощна смяна, го попита какво търси по никое време.