Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
И после лицето на онзи, на когото извикаха, се откри. Хюрем остана слисана. Сподави вика си, като затисна уста с ръце. Неми възклицания отекнаха в съзнанието: Боже господи, Боже господи, Боже господи!...
Възможно ли бе това? Тези непокорни руси коси, падащи на чело му, тези тъмносини очи, този чип нос… Никак не се беше променил. Онзи младеж, когото никога не можа да забрави, и лицето, което постоянно се усмихваше. И онзи меден глас. Единствено русият мъх, който някога се спускаше от слепоочието към брадичката му, сега се бе превърнал в гъста мъжка брада.
Мерзука, която видя, че Хюрем застина, каза със сънен глас:
— Какво има? Защо спряхме? Къде сме?
Хюрем успя само да посочи с пръст навън.
Мерзука се протегна и погледна. От устата ѝ се откъсна сподавен вик, пълен с учудване.
— Това е той, нали? — попита Хюрем приглушено.
Сякаш сърцето ѝ щеше да изскочи. Хиляди пеперуди запърхаха в него като едно време на пазара в Крим.
Мерзука възкликна още веднъж сподавено иззад пръстите на ръцете си, с които запушваше уста:
— Той е! Самият той! Фредерик! Божичко!
XLII
Хюрем не помнеше как дочака вечерта през онзи ден. Не можеше да повярва. Любимият Фредерик, който изпълваше фантазиите ѝ през самотните вечери, първият мъж, който поднесе до устните ѝ вкуса на страстта, беше тук.
В стаята, където се скриха, тя с часове се разкъсваше между миналото и бъдещето. През цялото време въртеше в ръце подаръка от Фредерик — малкото огледало на червени точки. Беше забравила всичко. Не мислеше нито за бунта на еничарите в Истанбул, нито за това, че през нощта се спасиха на косъм от смъртта, нито за султан Сюлейман. Не чуваше и виковете на децата, които вдигаха невъобразим шум. Не забелязваше чии са силуетите, които постоянно се движеха пред погледа ѝ. Дори не се притесняваше от опасността някой да ги познае и да прати вест на размирниците, че Хюрем се крие в хан Чичекли на пътя към гората. Тя търсеше отговор на въпроса, който кръжеше в главата ѝ. Дали щеше да ѝ се изплъзне онова щастие, което сякаш за миг изтърва на пазара в Бахчесарай? Щеше ли да позволи това?
Тя се опитваше да убеди себе си, че се е припознала, търсейки обяснение на случилото се. Но беше невъзможно. Не можеше да има такава прилика. Тя можеше и да се е припознала. Ами Мерзука? Татарското момиче също го позна в мига, в който го зърна.
Трябваше да измисли какво да прави. Съдбата я беше довела до кръстопът. Имаше избор да преследва могъществото или да се хвърли в обятията на детската си любов. Тя беше жена на силните чувства. Докато узряваше, се опознаваше все по-добре и забелязваше, че не може да възпре желанието си да опита нови и вълнуващи предизвикателства. Нима любовта, която изпитваше към султан Сюлейман, беше започнала да изстива? Хюрем настръхна от този въпрос, който отекна в съзнанието ѝ. Не, Сюлейман беше друго. Той беше владетел на света, той беше сила, беше въплъщение на мощта, която тя търсеше. Изведнъж тялото ѝ се разтресе, сякаш в сърцето ѝ проблесна светкавица.
— А не мога ли да имам и двамата? Да прегърна и мощта, и Фредерик?
Още в мига, в който си зададе този въпрос, Хюрем знаеше и отговора. И взе решение. Имаше нужда и от двамата. Ако това означаваше смърт, така да е. Не можеше да издига повече прегради пред стихията на това забранено чувство, което се носеше с тътен към нея.
Първо изпрати Джафер.
— Разбери кои са тези чужденци — заръча му.
Не след дълго той донесе новината.
— Търговци, идващи от полските земи. Носят стока за Истанбул. Като научили за бунта, решили да изчакат тук нещата да се поуталожат.
— Тази нощ ще си сменим стаите — заяви Хюрем на Мерзука. — Ти ще останеш тук с децата. Аз ще спя в твоята стая.
Татарското момиче мигновено се досети.
— Не можеш да го направиш.
— Мога. Трябва да го направя. Господ иска така. Иначе защо ще ни среща след толкова години тук, след такава гибелна нощ?
— Опасно е.
— Знам.
— Да пази Аллах, ако господарят ни нау… — Момичето потрепери, без да успее да довърши думите си.
Узнаеше ли Сюлейман, това щеше да означава сигурна смърт. Не само за нея, а и за онези, които споделяха и прикриваха тази тайна.
— Нали за това си сменяме стаите?! — отсече с леден глас Хюрем.
Потърси предателска искра в очите на своята спътница. Но там нямаше друго освен страх.
— Все едно Фредерик се е срещнал с теб — каза Хюрем.
— Ами ако някой види? Ако някой проговори?
— Дръж си езика зад зъбите, това е достатъчно — отвърна.