Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
— Е — отвърнах невинно, — не бих нарекъл Сорел „възрастен“, но все пак не е човек, който би имал афера с чужда съпруга. Искам да кажа, че и той самият е женен и никога не ми е правил впечатление да е шавлив.
Явно и двамата възприеха думите ми в своя полза.
— Виждаш ли бе, кучкар такъв, аз нали ти казах, че не е такъв човек — избъбри Каролайн. — Той е…
Но Тод я сряза:
— Ти що разправяш тогава, че бил възрастен, лъжлива торба с лайна недна? Защо лъжеш, щом няма какво да криеш, а? Ами аз…
И докато Тод и Каролайн си късаха взаимно гръкляните, аз изключих и се замислих по кой начин да се измъкна от създалата се бъркотия. Дойде време за отчаяни мерки; време да се обадя на моя доверен счетоводител Денис Гейто, с прякор Готвача, и да му поискам прошка за всичко, което бях сторил зад гърба му. Понеже наистина не бях казал на Готвача, че имам сметки в Швейцария. Вече нямах друг избор, освен да си призная всичко и да търся съветите му.
— … и как ще се оправяме сега с парите? — простена Швейцарската секс бомба. — Тоя агент Коулмън сега ще те дебне като птица — да не искаше да каже „ястреб“? — така че вече не можеш да продаваш дрога. Сега вече ще умрем от глад! — И с тези думи бъдещата умираща от глад Швейцарска секс бомба — барабар с часовника си „Патек Филип“ за четирийсет хиляди долара, огърлицата с диаманти и рубини за двайсет и пет хиляди и костюмчето си за пет хиляди долара — се тръшна на черния кожен фотьойл. После постави длани на лицето си и започна да клати глава напред-назад.
Но най-смешното е, че в крайна сметка именно Швейцарската секс бомба със сакатия си английски и огромните си цици успя да се отърси от всички глупави подробности и да сведе нещата до най-малкия им общ знаменател: всичко опираше до това да им платя, че да си траят. За което аз нямах нищо против, а имах и гадничкото предчувствие, че и те няма да се възпротивят. Защото в този момент и двамата имаха два билета първа класа за влакчето на лесната печалба, който щеше да остане валиден още сума ти години. А ако в даден момент от пътешествието жегата в кухнята станеше прекалена, винаги можеха да поискат изходни визи в нюйоркското представителство на ФБР, където агент Коулмън щеше да ги чака с усмивка и разтворени обятия.
Още същата вечер седях на ъгловия диван в сутерена на къщата в Олд Бруквил, на Лонг Айлънд, заедно с Готвача и играех на малко известната игра наречена „Можеш ли да измислиш по-тъпа история от тази?“. Правилата й са много прости: състезателят, дърдорещ алабалистиките, се мъчи да направи разказа си непробиваем, докато слушателят му гледа как да пробие слабите му места. За да победи, единият състезател трябва да измисли тъп разказ, в който другият не съзира слаби точки. И понеже и двамата с Готвача бяхме майстори-джедаи на неподправените алабалистики, ставаше очевидно, че след като можем да се объркаме взаимно, нищо не ни пречи да объркаме и агент Коулмън.
Готвача беше хубавец — един вид умалена версия на Мистър Клийн. Наскоро бе подкарал петдесетте, а когато е започнал да подправя счетоводни отчети, аз още съм бил в началното училище. За мен той представляваше някакъв старши държавник, кристалноясният глас на разума. Пич беше Готвача, със заразителна усмивка и социална каризма от един милион вата. Живееше заради световноизвестните игрища за голф, кубинските пури, хубавите вина и ерудираните разговори, особено когато ставаше дума как да преебем данъчните служби и Комисията за ценни книжа и фондови борси, което сякаш бе основната цел на живота му.
Вече му бях признал всичко, оголил бях душата си и му се извиних обилно за всичко онова, което бях сторил зад гърба му. Почнах още оттогава да му разправям алабалистики, още преди играта да бе официално започнала, с изказването, че не съм го посветил в швейцарската си афера, единствено за да не го изложа на опасност. Слава Богу, той изобщо не се опита да пробие някаква дупка в тая нескопосана моя алабалистика. Само се усмихна топло и сви рамене.
Докато му разправях трагедията си, усетих как духът ми спада все по-ниско и по-ниско. Но Готвача си стоеше равнодушен. След като свърших, вдигна нехайно рамене и рече: