В земята пламък се крие
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-12-7
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «В земята пламък се крие». Краткое содержание книги:
„Зaдължитeлнo чeтивo зa пoчитaтeлитe нa приключeнcкo фeнтъзи“— The Canberra Times
Закусиха леко от скромните си припаси. Фемандерак се върна точно когато напускаха масата (с изключение на хауфута, който диреше нещо допълнително). Философът моментално дръпна Лийт настрана.
— Какво научи? — запита той. — Разполагаш ли с тайната? Разреши ли гатанката?
— Така мисля — отвърна Лийт. — Свързано е с…
В този миг вратата се отвори, за да пропусне Маендрага и Беладона. И двамата носеха роби — бледосинята на мъжа му придаваше царственост, а семплото сиво подчертаваше красотата на девойката. Фемандерак скръцна със зъби.
— Не прекъсваме нещо важно, нали? — със злорадство запита Маендрага. — Добре е да внимавате. Зная заклинание, което кара думите да увисват във въздуха, дълго след като са изречени.
Фемандерак сгърчи лице.
— Това е само една от многото причини, поради които се каним да напуснем. Ние сме Аркимм, търсачите на Джугом Арк. Понесохме изпитания и лишения, за да стигнем дотук, така че повече няма да търпим упорството ти. Ако Най-възвишеният желае да открием стрелата, то той самият ще ни води.
Маендрага повдигна вежда. Очевидно играта не бе свършила.
— Ще дойдем с вас — усмихна се Беладона.
Красива и смъртоносна — осъзна Лийт.
— Не мисля — отговори Фемандерак. — Получихме достатъчно от помощта ви.
— Тогава предполагам, че имате известно понятие къде би могла да бъде Стрелата?
— Не точно. Ала новините ти за други в долината означават, че не можем да чакаме. Трябва да потърсим Джугом Арк.
— Каза ли им, че напускаме? — рече хауфутът, все още играейки ролята си добре. — Вече щяхме да сме на път.
Скоро Аркимм напуснаха колибата на пазителите, но не и тяхната компания. Трябваше им храна, така че позволиха на Беладона и Маендрага да дойдат с тях в замяна на нови припаси. Младата жена затвори вратата, а с жест баща й възстанови илюзията на величествения замък — прекараха няколко минути в крачене през коридор, сетне през градина, за да излязат през портата в стената.
Фемандерак крачеше точно до Лийт, който по необходимост бе повел групата.
— Надявам се да си прав — промърмори под носа си философът. — Разчитаме на теб.
Глава 16
В земята пламъкът се крие
— Можеш ли да намериш обратния път? — прошепна Лийт на Уизаго, докато пътниците слизаха надолу по пътеката. Далеч от лявата им страна, в малко дефиле, ручеят бълбукаше и ромолеше.
— Обратният път? Разбира се. Всичко бих сторил да се махна от това прокобно място! — практичният деруйсианец бе силно разтревожен от срещата с пазителите.
— Стори го тогава. Отведи ни до подножието на сипея.
Мълчаливо стигнаха до входа на величествената долина. Във всеки един друг момент Лийт би се насладил на гледката на малкия поток, полетял надолу по редица прагове, а бистрите му води уловили блясъка на внезапното слънце. Наместо това крадешком обхождаше членовете на Аркимм, улавяйки погледа им и опитвайки се безмълвно да им влее кураж. Задачата бе трудна, допълнително усложнена от факта, че самият той се нуждаеше от окуражаване. Ако трябваше да бъде честен, разчиташе единствено на интуиция, това и нещо, което бе видял, без в действителност да го дири. Бе преровил паметта си, опитвайки се да я принуди да му покаже търсеното, но не можеше да бъде сигурен. Пазителят изглежда бе потвърдил предположението му, но кой можеше да каже дали и това не беше част от плана на Маендрага? Хал и Фемандерак също вдъхваха увереност на спътниците си и това караше Лийт да се чувства отвратително. Моля те, не искам да ги разочаровам. Не мислеше за съдбата на Фалта. За него имаше значение единствено да оправдае доверието на приятелите си, рискът му да се окаже основателен. Нямаше да понесе, ако…
<Въпрос на доверие> — избухна глас в главата му.
Той се огледа, но никой не бе насочил очи към него. След всичко случило се в долината, заподозря за миг, че пазителят, Хал или Фемандерак бяха проговорили директно в ума му. Но не, помнеше този глас.
След всичко това, което ти рекох, защо продължаваш да ми говориш?
<Налагало ми се е да се оправям и с много по-лоши неща.>