Зовът на барабана [bg]

Ако не се беше наранил. Ако нещо друго не го беше наранило. Мечките вероятно вече спяха, но вълците ловуваха през зимата, както и пумите. Спомних си онази, която бях видяла до потока и потреперих въпреки пухения дюшек.

Претърколих се по корем, завивките бяха дръпнати до раменете ми. В хижата беше топло, в леглото още повече, но ръцете и краката ми бяха ледени. Копнеех за Джейми по един дълбок начин, който нямаше нищо общо с мисъл или причина. Да бъда до него беше благословия, приключение, поглъщане. Да бъда сама без него… беше да съм сама.

Чувах шепота на снега по намаслената кожа, която покриваше прозореца до главата ми. Ако продължеше така, щеше да покрие следите му до сутринта. Ако нещо се беше случило с него.

Отметнах завивките и станах. Бързо се облякох, без да мисля какво правя; вече прекалено много бях мислила. Обух вълнени дълги гащи и два чифта чорапи под кожените панталони. Благодарих на Бог, че ботушите ми вече бяха намазани с мас от видра; миришеха на риба, но нямаше да пропуснат влага доста време.

Той беше взел брадвичката; наложи се да разцепя едно парче борова дървесина с чук и длето, като се проклинах, че се бавя толкова. След като реших да действам, всяко малко забавяне беше непоносимо. Дървото се разцепи лесно обаче; имах пет свестни пръчки, и превързах четири с кожен ремък. Пъхнах единия край на петата в димящите въглени и изчаках, докато се разпали.

След това вързах малка медицинска торбичка на кръста си, проверих дали съм взела огнивото, сложих си наметалото, взех торбата и факлата и тръгнах през снега.

Не беше толкова студено, колкото се опасявах; щом тръгнах, дори се стоплих под дрехите. Беше много тихо; нямаше вятър и шепотът на снега заглушаваше всички нощни звуци.

Той бе решил да обходи примките си, това поне знаех. Ако видеше нещо обещаващо по пътя, щеше да го последва. Предишният сняг лежеше тънък и на кръпки по земята, но тя бе подгизнала, а Джейми беше едър човек; бях почти сигурна, че ще мога да следвам дирята му, ако я открия. А ако откриех него, сгушен за през нощта близо до плячката си, още по-добре. Двама се топлят по-добре в студа.

Покрай голите кестени, които опасваха полянката от запад, завих нагоре по хълма. Не можех да се ориентирам добре, но определено различавах наклон от спускане. Джейми ме беше научил да се ориентирам по големи, неизменими маркери. Погледнах към водопадите, бялата им каскада беше само мъгла в далечината. Не можех да ги чуя. И да имаше вятър, явно не духаше към мен.

„Когато ловуваш, вятърът трябва да е срещу теб — беше ми обяснил Джейми. — Така еленът или заекът няма да те надушат.“

Смутено се зачудих какво ли се крие в тъмното и ме надушва в снежния въздух. Не бях въоръжена, освен с факлата. Светлината блещукаше червена по кората от втвърден сняг и се пръскаше по леда, който покриваше всяка вейка. Ако бях на четвърт миля от него, щеше да ме види.