Зовът на барабана [bg]

Майърс беше донесъл и няколко женски инструмента за мен: огромна кошница, добре заредена с игли, карфици, ножици, конец и памучни, муселинови и вълнени платове. Макар че шиенето не беше любимото ми занимание, аз все пак се зарадвах на придобивката, тъй като Джейми и Иън постоянно се завираха сред храсталаците, пълзяха по покривите и дрехите им винаги бяха скъсани на коленете, лактите и раменете.

— Още един! — изправи се рязко Джейми в леглото до мен.

— Още един какво? — попитах сънливо, като отворих едното си око. Беше много тъмно, огънят вече догаряше.

— Още един проклет теч! Капна ми в ухото, мамка му! — Той скочи от леглото, тръгна към огъня и пъхна в него няколко съчки. Щом се разпалиха, се върна и застана до леглото. Вдигна факлата си, като гледаше кръвнишки покрива в търсене на проклетия теч.

— Ъмм? — Иън, който спеше на ниско легло, се обърна и изстена питащо. Роло, който настояваше да спи с него, излая тихо и пак застина на сива купчинка и захърка силно.

— Теч — казах на Иън, присвивайки очи към факлата на Джейми. Не исках да подпали безценната ми пухена завивка с някоя искра.

Снегът се сипеше тихо и се трупаше по покрива, после започваше да се топи от топлината на плочите, стичаше се по склона им и оставяше сияещи ледени шушулки по стрехите. От време на време обаче водата успяваше да намери пукнатина в някоя плоча или пък се провираше между тях и течовете прокарваха ледените си пръсти през покрива.

Джейми се отнасяше с огромно възмущение към подобни инвазии и светкавично се заемаше с тях.

— Виж! — възкликна. — Ето го. Видя ли?

Присвих очи от косматите глезени пред носа ми към покрива над нас. Да, наистина факлата беше разкрила черна линия на спукване в една от плочите с разрастващо се тъмно петно влага. Видях как една капка се оформи, заблещука в червено на светлината на факлата и падна на възглавницата до мен.

— Можем да преместим малко леглото — предложих, макар че нямах големи надежди. Не ми беше за първи път. Всичките ми предложения ремонтите да почакат до сутринта посрещаха възмутен отказ. И бивах уведомена, че никой свестен човек не би търпял подобно нещо.

Джейми слезе от леглото и смуши с крак Иън в ребрата.

— Ставай и почуквай по мястото на пукнатината, Иън. Аз ще я оправя отвън. — Грабна нова плоча, чук, теслата и торба с пирони и тръгна към вратата.

— Нали няма да се качиш така на покрива! — възкликнах аз, като рязко седнах в леглото. — Това е най-хубавата ти вълнена риза!

Той спря на прага, изгледа ме лошо, после, с укорителното изражение на раннохристиянски мъченик, остави инструментите, съблече ризата си, хвърли я на пода, грабна пак инструментите и излезе величествено, за да са справи с теча, със свити от решителност и устременост задни бузи.

Прокарах ръка по подпухналото си от съня лице и изстенах тихо.

— Нищо му няма, лельо — увери ме Иън. Прозя се широко, без да покрива устата си, и неохотно стана от топлото си легло.

Тропот по покрива, който със сигурност не бе предизвикан от краката на осем малки еленчета, ни уведоми, че Джейми е заел позиция. Претърколих се настрани и станах примирено, докато Иън се качваше на леглото. Вдигна факла от съчки към мокрото петно и размърда плочите достатъчно силно, за да може Джейми да открие теча отвън.