Зовът на барабана [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Pro Book
- ISBN: 978-619-7502-08-4, 978-619-7502-09-1
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Зовът на барабана [bg]». Краткое содержание книги:
Последва кратък период на чукане и тропане, докато дефектната плоча бъде издърпана и заменена, и течът потушен, като не останаха други следи за съществуването му освен малката купчинка сняг, която беше паднала през дупката след махането на плочата.
Обратно в леглото, Джейми сви замръзналото си тяло до мен, притисна ме към ледената си пазва и веднага заспа, изпълнен с праведното задоволство на човек, който е защитил домашното си огнище от заплаха.
Нашето убежище в планината беше крехко и несигурно, но все пак убежище. Нямахме много месо — не ни оставаше много време за лов, освен някоя катерица или заек, а сега тези полезни гризачи също се бяха изпокрили за зимата, — но имахме доста сушени зеленчуци, от ямс и тикви до див лук и чесън, един-два бушела ядки, както и малък запас билки, които бях успяла са събера и изсуша. Това ни стигаше за оскъдна диета, но с внимателно планиране щяхме да изкараме до пролетта.
Тъй като навън нямаше много работа, имахме достатъчно време да разговаряме, да си разказваме истории и да мечтаем. Освен полезни предмети като лъжици и купи, Джейми успя да издялка и фигурки за дървен шах, като прекарваше много време в опити да уговори мен или Иън да играем с него.
Иън и Роло, и двамата страдащи тежко от затворническа треска, ходеха често на гости на Анна Оока, понякога дори на дълги ловни експедиции с младите мъже от селото, които с радост се възползваха от компанията им.
— Момчето говори индиански много по-добре, отколкото гръцки или латински — отбеляза Джейми малко кисело, докато наблюдаваше как Иън си разменя сърдечни обиди с индианския си другар, когато тръгнаха на една такава екскурзия.
— Е, ако Марк Аврелий беше написал нещо за преследване на бодливи свинчета, вероятно щеше да срещне по-внимателен прием — отвърнах утешително.
Колкото и да обичах Иън, аз лично не бях против честите му отсъствия. Определено имаше моменти, когато трима са твърде много.
Няма нищо по-хубаво в живота от пухена завивка и открит огън, освен може би пухена завивка с топъл и нежен любовник под нея. Когато Иън го нямаше, ние не палехме съчки, а си лягахме по залез, свивахме се един в друг и говорехме до късно, смеехме се и си разказвахме истории за миналото, за бъдещето, и понякога насред разговорите спирахме да се насладим на удоволствията на настоящето.
— Разкажи ми за Бриана? — Това бяха любимите истории на Джейми; разказите за Бриана като малка. Какво е казвала, обличала и правила; как е изглеждала, какво е постигала, какво е харесвала.
— Казах ли ти за онзи път, когато ме извикаха в училището, за да говоря за професията на лекаря?
— Не. — Той се намести по-удобно, обърна се настрани и се нагласи зад гърба ми. — Защо е трябвало да го правиш?
— Нарича се Ден на професиите. Учителите канят много хора с различни професии да обяснят какво точно вършат, за да могат децата да добият представа какво прави един адвокат, например, или пожарникар…
— Ами на мен ми се струва, че е доста очевидно.
— Тихо сега. Или пък ветеринар — това е лекар, който се грижи за животни, или зъболекар — това е лекар, който се занимава само със зъби…
— Със зъби? Ами че какво можеш да направиш с един зъб, освен да го извадиш?
— Ще се изненадаш. — Отметнах косата от лицето си и от врата си. — Както и да е, те винаги ме канеха, защото тогава не беше много обичайно жена да е лекар.
— Да не мислиш, че сега е обичайно? — Той се засмя и аз го изритах леко в пищяла.
— Е, скоро след това стана доста по-обичайно, но тогава още не беше. И когато отидох да говоря и ги питах дали имат някакви въпроси, едно гадно момченце се изхили и каза, че майка му казала, че жените, които работят, не са по-добри от проститутки и че трябва да си стоят у дома и да се грижат за семействата си, вместо да отнемат работата от мъжете.
— Не мисля, че майка му е срещала много проститутки.
— Да, сигурно. Нито пък много работещи жени, вероятно. Но когато той каза това, Бриана стана и заяви много силно: „Е, най-добре се радвай, че майка ми е лекар, защото скоро ще ти потрябва такъв!“ После го удари по главата с учебника по математика и той изгуби равновесие, падна, а тя скочи върху корема му и заби юмрук в устата му.
Усетих как гърдите и стомахът му потрепнаха зад гърба ми.