![Златният бряг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/7/9/zlatniyat-bryag-bg-download.jpg)
Златният бряг [bg]
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Сатър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златният бряг [bg]». Краткое содержание книги:
Спрях недалеко от пресния гроб и забелязах, че гробарите почти го бяха покрили. Забелязах също, че Етел не се виждаше никъде.
Слязох от колата и тръгнах към гроба, за да попитам гробарите дали не знаят къде е. Но тогава се обърнах към южния край на парцела на Станхоуп, най-старата част, където порутени мраморни камъни стърчаха сред гъста растителност.
Етел Алърд стоеше с гръб към мен до един гроб, на чийто камък беше написано АВГУСТ СТАНХОУП.
Наблюдавах я няколко мига, но се почувствах като че ли съм се натрапил в интимен момент. Макар че в действителност не бях попаднал на тази сцена случайно; някак си усещах, че Етел ще е там. Вероятно трябваше да се отдръпна зад храстите и да й извикам, както би направил предишният Джон Сатър, но вместо това аз казах:
— Етел, време е да тръгваме.
Тя ме погледна през рамо, без да се изненада или смути, и кимна. Но остана още малко при камъка, след това хвърли върху гроба на Август Станхоуп една бяла роза, която държеше в ръцете си.
Етел се обърна и тръгна към мен, при което забелязах сълзи в очите й. Вървяхме един до друг към колата и тя ми каза:
— Аз много го обичах.
(Кого?)
— Разбира се, че си го обичала.
— И той нежно ме обичаше.
— Разбира се, че те е обичал.
(Кой?)
Тя се разплака и аз я прегърнах през раменете. Тя отпусна глава на рамото ми, докато я водех към колата.
— Но това никога не можеше да стане — каза тя. — Не и в ония времена.
(Аа.) Мили боже, колко странни хора сме ние.
— Но поне си получила нещо — казах аз. — По-добре е, отколкото нищо.
— Все още ми липсва.
— Това е много хубаво. Много нежно.
И наистина беше, колкото и странно да звучи, имайки предвид обстоятелствата, поради които бяхме тук. И поуката е следната: Действай — по-късно е, отколкото си мислиш.
Настаних я в колата и се върнахме в църквата, без да разменим повече нито дума.
На сутринта след погребението с Едуард донасадихме чемшировите дървета. Докато копаехме под горещото слънце, той ме поглеждаше от време на време, като че ли мислеше, че всеки момент ще се катурна и ще издъхна на място.
— Почини си, татко — каза той.
— Аз съм в отлична форма. Ти имаш нужда от почивка.
Седнахме под кестена и си отворихме по една газирана вода. Децата не се замислят много върху смъртта, както и трябва да бъде. Но когато я срещнат, невинаги я възприемат правилно и невинаги я разбират в контекста й. Някои деца просто не й обръщат внимание, други ги избива на сантименталност. Поговорихме малко за смъртта и умирането, като не стигнахме до никакви велики откровения, но поне ни олекна.
Едуард е щастливец, че са живи всичките му баби й дядовци — е, може би щастливец не е най-точната дума в този случай — но това вече често се среща, тъй като хората живеят по-дълго. И всъщност погребението на Джордж Алърд бе първото, на което Едуард присъства. Каролин вече е на деветнайсет години, а все още не е ходила на погребение. И смятам, че ние всички до известна степен сме свикнали да мислим, че смъртта е нещо неестествено в съвременното американско общество, че починалият и семейството му някак си са били измамени.
— Смъртта е в естествения ред на нещата — казах му аз. — Аз не бих искал да живея в свят, където няма смърт Едуард. Едно време са наричали смъртта последната награда. И тя все още е това.
— Предполагам. Но ако умре дете?
— Това е по-трудно да се разбере или да се обясни. Нямам отговор.
Така продължихме още известно време темата за смъртта. Главното притеснение на родителите в Америка е първият сексуален разговор: кога трябва да се проведе, какво трябва да се каже. Но родителите, смятам, трябва да посвещават също толкова време и усилия, за да подготвят децата си за смъртта на любимия човек.
Свършихме със засаждането на дърветата и Едуард се обърна към мен:
— Имаш ли нещо против, ако се върна във Флорида утре?
— Добре ли прекарваш там?
— Да.
— Тогава се върни. Как са момичетата?
— Ами… окей.
— В училище си учил как да правиш безопасен секс, нали?
— Да.
— Има ли нещо друго, което искаш да знаеш за безопасния секс?
— Не. Писнало ми е от тази тема.