Златният бряг [bg]

Аз лично не бих имал нищо против да се строполя мъртъв в своята собственост, ако въобще притежавах някаква собственост. А още по-добре ще е, струва ми се, да умра на лодката си, в океана, и да бъда погребан в океана. Мисълта, че мога да умра на бюрото си, страшно ме разстройва. Но ако можех да избирам как и кога да умра, бих искал да бъда осемдесетгодишен старец, застрелян от млад, ревнив съпруг, който ме е хванал в леглото с невръстната си жена.

Службата на гроба свърши и всеки от нас хвърли по едно цвете върху ковчега, докато се изнизвахме на върволица към колите си.

Тъкмо щях да се кача в ягуара със Сюзън, погледнах назад към гроба и видях, че Етел е все още там. Лимузината, която бяхме наели за нея и семейството й, мина пред ягуара и аз махнах на шофьора да спре. Задният прозорец на лимузината се смъкна и Елизабет ми каза:

— Мама иска да остане малко сама. Шофьорът ще се върне за нея.

— Разбирам — отвърнах аз и добавих: — Не, аз ще се върна за нея.

Толкова е лесно да оставиш професионалистите да уредят всички неприятни задължения около смъртта и погребенията, а трябва само малко чувство и желание, за да се погрижиш сам за това.

— Много мило от ваша страна — отвърна Елизабет. — Благодаря ви. Ще се видим в църквата.

Колата й замина и аз се плъзнах зад волана на ягуара.

— Къде е Едуард? — попитах Сюзън.

— Той ще се върне с баба си и дядо си.

— Добре.

Наредих се зад нечия кола и напуснах гробището.

Погребалните церемонии са много различни в тази страна въпреки уеднаквяването на някои други обреди и ритуали, такива като венчавките например. Тук, ако принадлежите към паството на „Св. Марко“, обикновено се събирате след погребението в роднинската стая до църквата, където добри християнки са сложили маса с храна и безалкохолни питиета (макар че в случая имаш нужда точно от алкохол). Това съвсем не е парти, разбира се, но ти дава възможност да кажеш няколко добри думи за починалия и да успокояваш опечалените още няколко часа.

Докато карах към църквата, размишлявах върху решението на Етел да не спази установения ред, а да остане още малко на гроба на съпруга си — само тя и Джордж.

— Много мило от твоя страна — каза ми Сюзън.

— Аз съм необичайно мил човек — отвърнах аз.

Сюзън не потвърди това, но ме попита:

— Ще плачеш ли на моя гроб?

Знаех, че се очакваше бързо да отговоря утвърдително, но трябваше да си помисля. Най-сетне отвърнах:

— Всъщност ще зависи от обстоятелствата.

— Какво означава това?

— Ами ако сме разведени?

Настъпи секунда мълчание, след това тя каза: